Шишево
| Шишево Шишево | |
| — село — | |
 Поглед към Шишево от църквата „Свети Атанасий“ | |
  Шишево | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Сарай |
| Географска област | Скопско поле |
| Надм. височина | 483 m |
| Население | 3376 души (2002) |
| Пощенски код | 1060 |
| МПС код | SK |
| Шишево в Общомедия | |
Шишево (на македонска литературна норма: Шишево; на албански: Shisheva) е село в Община Сарай, Северна Македония. Гробищната църква на селото „Свети Атанасий“ е от XVII век, а южно от селото се намира средновековният манастир „Свети Никола“.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в югозападната част на Скопското поле, на десния бряг на река Треска (Голема) след изхода ѝ от пролома Матка. От столицата Скопие е отдалечено на 13 километра. Мост през реката го свързва с отсрещното село Глумово.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Шишево е смесено село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Шишево живеят 80 българи християни, 75 турци и 12 цигани.[1]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 18 сръбски патриаршистки къщи.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Шишево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Шишево (Šiševo) като албанско село.[4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Шишево като смесено българо-албанско село.[5]
Според преброяването от 2002 година Шишево има 3376 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 583 |
| албанци | 2776 |
| турци | 1 |
| роми | 1 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 3 |
| други | 9 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 208.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 октомври 2007
| ||||||||
