Шищевец
| Шищевец Shishtavec | |
| — село — | |
 | |
  Шищевец | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Кукъс |
| Община | Кукъс |
| Географска област | Гора |
| Надм. височина | 1280 – 1360 m |
| Население | 1800 души (?) |
| Шищевец в Общомедия | |
Шѝщевец (на албански: Shishtavec, нашински Shishtejec) е най-голямото горанско село в Албания, в албанската част на областта Гора, част от община Кукъс.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е в Североизточна Албания на около 1300 m надморска височина между планините Коритник, Галаич и Шар.
Демография
[редактиране | редактиране на кода]Шищевец има 300 къщи и 1800 жители. Мнозинството от жителите на Шищевец са горани, славяноговорещо население, което изповядва исляма. В селото има гимназия, прогимназия и начално училище.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според твърдения на местни жители, предците им са потомци на богомили.[2]
Васил Кънчов отбелязва през 1900 година Шищевец сред селата в Гора, населени от българи мохамедани, наричани торбеши. Броят на къщите е 200.[3]
След Междусъюзническата война селото попада в Албания. Според Стефан Младенов в 1916 година Шѝштевец е българско село с 200 къщи.[4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Шишщевец като българско село.[5]
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Шишковец е отбелязано като село с 200 къщи българи мохамедани.[6]
До 2015 година селото е център на община Шищевец.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nash-shishtavec.com[неработеща препратка]
- ↑ Антонова-Василева, Лучия, Диалектната система на с. Шищевец, Кукъска Гора – един говор на границите на българската граматика. София, 2016, с. 194.
- ↑ Кънчев, В. Го̀ра. С една карта, Трудове на Българското природоизпитателно дружество, София, 1900, с. 101.
- ↑ Младенов, Стефан. Пътешествие из Македония и Поморавия, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 184.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров
| |||||||||||||
