Шкодра

Тази статия е за града в Албания. За други значения вижте Скутари.
Шкодра
Shkodër
— град —
Знаме
      
Герб
42.0667° с. ш. 19.5° и. д.
Шкодра
Страна Албания
ОбластШкодра
ОбщинаШкодра
Площ872,61 km²
Надм. височина13 m
Население135 612 души (2011)
155 души/km²
Пощенски код4001–4007
Телефонен код22
Официален сайтbashkiashkoder.gov.al
Шкодра в Общомедия

Шкодра или Скадър (на албански: Shkodër или Shkodra; на сръбски: Скадар или Skadar; на латински: Scutari) е град в Северозападна Албания, намиращ се в Шкодренска област. Географските координати на Шкодра са 42°07′ с. ш. 19°51′ и. д. / 42.116667° с. ш. 19.85° и. д.

Градът е разположен на източния бряг на Шкодренското езеро, откъм южната страна на Мбишкодренската равнина и между реките Дрин и Бояна.

Той е един от най-старите в Албания и е важен културен и икономически център. Днес в него живеят около 86 000 души.

История

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: История на Шкодра
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

През 15 век Шкодра е най-важната крепост на Венецианската република в Албания. През пролетта на 1474 година османски войски, водени от румелийския бейлербей Сюлейман паша, нападат града. Въпреки опитите на венецианците и на княза на Зета Иван I Църноевич да разкъсат обсадата, тя продължава до края на юли, когато османците се оттеглят.[1]

През пролетта на 1478 година самият султан Мехмед II оглавява османски поход към Шкодра. Обсадата на града започва на 14 май 1478 година, а султанът пристига край града в началото на юли. В края на юли османците предприемат няколко неуспешни атаки срещу Шкодра, след което Мехмед се отказва от преките нападения. Градът остава под обсадата на контингент, воден от Евреносоглу Ахмед, а основните сили превземат Драч и Леш и през октомври се оттеглят. Изтощена от продължителната война и изправена пред пряка заплаха за сигурността си, в началото на 1479 година Венеция успява да сключи мир с Мехмед, като му отстъпва Лемнос и Шкодра, чието население е евакуирано и заменено с нови заселници.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Шкодра е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3] От началото на войната градът е обсаждан без успех от черногорски и сръбски войски, но остава под османски контрол до края на военните действия.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Шкодра
  • Албан Края (р. 1970), албански писател и журналист
  • Василие Попович (1914 – 1962), художник от Северна Македония
  • Елис Гури (р. 1983), български състезател по борба от албански произход
  • Атанас Димитров – македоно-одрински опълченец, 3-та рота на 10-а Прилепска дружина, 11-а Сярска дружина
  • Георги Радовани (1734 – 1790), епископ на Софийско-Пловдивския викарият през XVIII в.
  • Никола Радовани (1714 – 1774), епископ на Софийско-Пловдивския викарият от 1742 до 1754 г.
Починали в Шкодра

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Имбър 2000, с. 308 – 310.
  2. ↑ Имбър 2000, с. 332 – 338.
  3. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
Цитирани източници
  • Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия, свързана с Албания, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия за селище все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни