Шлегово

Шлегово
Шлегово
— село —
Панорама на Шлегово
Панорама на Шлегово
42.0664° с. ш. 22.1617° и. д.
Шлегово
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКратово
Надм. височина861 m
Население373 души (2002)
Пощенски код1360
Шлегово в Общомедия

Шлегово (на македонска литературна норма: Шлегово) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Шлегово е малко планинско селце. Разположено е на около 3 км западно от Кратово. Средната му надморска височина е 861 м. До селото може да се стигне през общинския център Кратово от изток и разположеното в съседство село Приковци от запад, през което преминава второстепен път от град Пробищип, за Кратово.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Гробищната църква „Свети Никола“

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано под името Ишлегова с 21 джизие ханета (домакинства).[1] Списък на селищата и на немюсюлманските домакинства в същия вилает от 1637 година сочи 24 джизие ханета в Ишлекова.[2]

В XIX век Шлегово е изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Църквата „Света Богородица“ е от 1861 година.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Шлегово има 530 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Шлегово (Chlegovo) има 592 българи екзархисти и в селото работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Шлегово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

През 1922-1923 година е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[7]

Шлегово е от сравнително по-големите селца в община Кратово, а близостта му до общинския център успява да го запази сравнително по-живо. Селото разполага с бърза помощ. Между Шлегово и Приковци е изградена пречиствателна станция, от която на гравитационен принцип се снабдяват с вода за пиене 6 села в Кратовско.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Шлегово
  • Андон Янев (1873 – 1904), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата[8]
  • Георги Игнатов Манов, български военен деец, загинал през Първата световна война[9]
  • Димитър Якимов (р. 1941), български футболист
  • Душко Наневски (1929 – 1994), поет, литературен критик и есеист от Северна Македония
  • Йордан Досев (1883 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата[8]
  • Никола Якимов, български търговец и общественик
  • Стоян Шлеговски, български революционер, кривопаланечки войвода от ВМОРО, вероятно от Шлегово[10]
  • Яким Митев (? – 26 май 1925), български революционер, деец на ВМРО[11]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Видоески, Божидар. Шлегово (Общеславянский лингвистический атлас 98). Fonološki opisi srpsko hrvatskih, slovenačkih i makedonskih govora ubuhvačenih Opšteslovenskim lingvističkim atlasom. Knjiga I. Sarajevo: Akademija nauka i umjetnosti Bosne i Hercegovine, 1981, стр. 687-693.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 253.
  2. ↑ Турски извори за българската история (т. VIII), предговор и съставителство Е. Грозданова, издание на Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят, т. 13, София 2001, с. 52.
  3. ↑ Големиот клуч на среќата // Вест. Година: 5 Број: 1429, 4. 2. 2005. Архивиран от оригинала на 2015-05-18. Посетен на 3 май 2015.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 222.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
  7. ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 95.
  8. ↑ а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
  9. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 516, л. 68
  10. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 193.
  11. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 935.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“