Шопско Рудари

Шопско Рудари
Шопско Рударе
— село —
42.0728° с. ш. 22.0161° и. д.
Шопско Рудари
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКратово
Географска областСредорек
Надм. височина451 m
Население143 души (2002)
Пощенски код1360
Шопско Рудари в Общомедия

Шопско Рудари или Шопско Рударе (на македонска литературна норма: Шопско Рударе) е село в източната част на Северна Македония, община Кратово.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено западно от град Кратово. Махалите му носят имената на родовете, живеещи в тях – Чергинска, Умишка, Кръстевска, Цоцевска, Йойевска, Църногорска и т.н.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Старата църква „Свети Никола“
Ктиторският надпис на новата църква „Свети Никола“, градена от 1936 до 1943 г.

В местността Цоцев камен край Шопско Рудари е открита праисторическа обсерватория.[1]

В XIX век Шопско Рудари е изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Наречено е Шопско, за да се отличава от съседното село Турско Рудари. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Шопско Рудари има 750 жители, всички българи християни.[2]

Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 20 от 95 къщи в селото на 7 март 1898 година признават Цариградската патриаршия.[3] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Рударе има 40 сръбски патриаршистки къщи.[4]

След Илинденското въстание в началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Шопско Рудари има 680 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

На 13 декември 1904 година кратовската чета на ВМОРО под командването на Атанас Бабата изненадва и разбива в Шопско Рудари сръбската чета на Йован Довезенски. Осем сръбски четници загиват и четата се пръска.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Шопско Рудари са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Антон К. Антов от Скопие е български кмет на Рударе от 17 септември 1941 година до 12 юни 1942 година. След това кметове са Стоян Ст. Кръстев от Теово (22 юни 1942 - 4 февруари 1943), Михаил Х. Илиев от Айтос (1 май 1943 - 5 ноември 1943) и Петко М. Тодоров от Харманли (27 ноември 1943 - 4 април 1944).[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 143 жители, всички македонци.[10]

Старата църква „Свети Никола“

[редактиране | редактиране на кода]
 Основна статия: Свети Никола (Шопско Рудари)

В най-старата махала на селото – Чергинската са разположените една до друга две църкви на селото – старата и новата, като и двете са посветени на „Свети Никола“. Новата църква е строена от 1939 до 1943 година и представлява кръстокуполна базилика. Старата църква е еднокорабна полувкопана базилика, която днес е запусната и не функционира като храм. Църквата е паметник на културата и е забележителна със зидания си иконостас, подобен на този в „Свети Георги“ в Старо Нагоричане или на „Свети Димитър“ в битолското село Градешница. Иконостасът и апсидалната ниша са изписани между 1567 и 1568 година и в този период, може би е изградена и самата църква. В 1581 година иконостасът се сдобива с царски двери. Църквата цялостно е изписана по-късно, в края на XVI или в първите десетилетия на XVII век от друга зографска група.[11]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Шопско Рудари
  • Божин (Божил) Лазаров, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов на три пъти[12]
  • Борис Данев Алексиев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война[13]
  • Саше Ивановски (р. 1980), северномакедонски журналист

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Шопско Рударе. Праисториска обсерваторија стара 4000 години // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 2008-06-20.
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 221.
  3. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 297.
  4. ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  5. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
  7. ↑ Военноисторически сборник, том 56, брой 4-6. Военноисторическа комисия при Щаба на армията. с. 55. Посетен на 15 декември 2013 г.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
  9. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  10. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 21 април 2008 
  11. ↑ И спомениците ги игнорираат, зарем не?! // Утрински весник. 16 октомври 2006 г. Посетен на 30 март 2014 г.
  12. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35, 43, 52
  13. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 189, л. 88; а.е. 420, л. 6


     Портал „Македония“         Портал „Македония“