Шпайерска катедрала

Шпайерска катедрала
Карта Местоположение в Шпайер
СтранаГермания
днес  Германия
Населено мястоШпайер
Посветен наУспение на Пресвета Богородица
Религияхристиянство
Вероизповеданиеримокатолицизъм
Архитектурен стилроманска архитектура
Изграждане1030
Сайтwww.dom-zu-speyer.de
Световно наследство на ЮНЕСКО
В регистъраThe Imperial Cathedral Basilica of the Assumption and St Stephen
РегионЕвропа
Местоположение Германия
ТипКултурно
Критерииii
Вписване1981  (5-а сесия)
Шпайерска катедрала в Общомедия

Шпайерската катедрала, официално Императорска катедрална базилика на Успение Богородично и Свети Стефан, на латински: Domus sanctae Mariae Spirae (на немски: Dom zu Unserer lieben Frau in Speyer) в Шпайер, Германия, е седалището на римокатолическия епископ на Шпайер и е подчинена на Римокатолическата архиепископия Бамберг. Катедралата, която е посветена на Дева Мария, покровителка на Шпайер („Patrona Spirensis“) и свети Стефан, е известна като Kaiserdom zu Speyer (императорската катедрала на Шпайер). Папа Пий XI издига катедралата в Шпайер до ранг на малка базилика на Римокатолическата църква през 1925 година.

Започната през 1030 г. при Конрад II, с добавени източна част и висок купол през 1090 – 1103 г., внушителната трикорабна базилика от червен пясъчник е „кулминацията на стил, който е изключително влиятелен за последващото развитие на романската архитектура през 11-ти и 12 век"[1]. Като място за погребение на императорите и кралете от Салическата, Хоенщауфен и Хабсбургската династии, катедралата се разглежда като символ на имперската власт[2][3]. С разрушаването на абатство Клюни в началото на XIX век, тя остава най-голямата запазена сграда в романски стил [4]. Смята се за „повратна точка в европейската архитектура“ [5], за един от най-важните архитектурни паметници на своето време[6] и за един от най-добрите романски паметници[7][8][9].

През 1981 г. катедралата е включена в списъка на Юнеско за световно наследство като „основен паметник на романското изкуство в Германската империя[1][10][11].

През 1025 г. Конрад II нарежда да започне строителство на голяма християнска църква в Шпайер, в която да бъде погребан. Работата започва през 1030 г. на мястото на предишна базилика върху издигнато плато над Рейн. Заедно с катедралата в Сантяго де Компостела (започната 1075), абатство Клюни (1085) и катедралата в Дърам (1093), проектът е сред най-амбициозните за времето си[12]. Червеният пясъчник за строителството се добива в планините на Пфалцкия лес (Palatine Forest) и вероятно е транспортиран по вода по притока на Рейн Шпайербах.[13] Нито Конрад II, нито синът му Хайнрих III успяват да видят завършването на строежа. Конрад II умира през 1039 и е погребан в катедарлата, докато я строят; Хайнрих III е положен редом с него през 1056. Гробовете им се намират в централния кораб пред олтара.

Катедралата е осветена през 1061 г., когато е почти завършена. Този стадий на строежа, Шпайер I, се състои от входна част (Westwerk), кораб с два прохода и прилежащият трансепт. Хоровата площадка е оградена с две кули. Оригиналната апсида е била кръгла отвътре, но правоъгълна отвън. Корабът е покрит с плосък дървен таван, но над проходите има сводове, като големината им е такава, че на север от Алпите я превъзхожда само катедрлата в Аахен. Сградата се счита за най-яркият представител на ранната Салическа архитектура и за „кулминацията на стил, който е изключително влиятелен за последващото развитие на романската архитектура през 11-ти и 12 век".[1][14]

  1. а б в ICOMOS evaluation of Speyer Cathedral
  2. Máté Major: Geschichte der Architektur, Vol. 2, Akadémiai Kiadó, Budapest, 1979, special German edition 1988
  3. dtv-Atlas zur Baukunst, Vol. 2, 1981, Deutscher Taschenbuch Verlag, Munich, ISBN 3-423-03021-6
  4. Archived copy // Архивиран от оригинала на 2016-01-02. Посетен на 2009-03-03.
  5. Cole, Emily, General Editor, Bulfinch Press, Little, Brown and Co., 2002, Boston, USA, ISBN 0-8212-2774-2
  6. Oursel, Raymond, Stierlin, Henri: Architektur der Welt, Vol. 4:Romanik, Benedikt Taschen Verlag Berlin/Editions Office Du Livre, Lausanne, p. 129
  7. Stalley, Roger: Early Medieval Architecture, Oxford University Press, Oxford, Great Britain, 1999, ISBN 0-19-210048-3, p.214 – 215
  8. www.infoplease.com
  9. www.encyclopedia.com
  10. Archived copy // Архивиран от оригинала на 2015-12-10. Посетен на 2009-03-01.
  11. Dethard von Winterfeld: Romanik am Rhein. Stuttgart 2001, S. 66
  12. Stalley, Roger: Early Medieval Architecture, Oxford University Press, Oxford, Great Britain, 1999, ISBN 0-19-210048-3, p.217
  13. Schlickel, Ferdinand, Speyer. Von den Saliern bis heute, 1000 Jahre Stadtgeschichte, 2000, Hermann Klein Verlg, Speyer, ISBN 3-921797-60-8
  14. Archived copy // Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 2006-05-08.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Speyer Cathedral в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​