Шушаник Кургинян

Шушаник Кургинян Շուշանիկ Կուրղինյան
Шушаник Кургинян, 1906 г.
Родена	18 август 1876 г. ^(стар стил) Александропол, Руска империя
Починала	24 ноември 1927 г. (51 г.) Ереван, Армения
Професия	поет, писател, драматург
Националност	Армения
Активен период	1899 – 1927
Жанр	лирика, драма, автобиография
Тема	феминизъм
Повлияна от Ованес Ованесян, Ованес Туманян, Аведик Исаакян
Съпруг	Аршак Кургинян (1897 – ?)
Деца	Шаварш, Аршакануш
Шушаник Кургинян в Общомедия

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Шушаник Кургинян.

Шушаник Харутюн Пополчян по мъж Кургинян (на арменски: Շուշանիկ Կուրղինյան) е арменска поетеса, писателка и драматург. Тя е сред основателките на арменската феминистска и пролетарска литература.

Биография и творчество

Родена е в семейство на обущар в Александропол (днес Гюмри), Армения, Руската империя на 30 август 1876 г. Учи в Аргутското арменско девическо училище в родния си град. През лятото работи на разни места, прави и продава глинени предмети, с което помага на семейството. През 1893 г. се включва в Социалдемократическата партия Хунчак, сформирайки с 18 момичета първата дамска група на партията, имайки за цел да осигури независимост на родината си и от турците, и от царската власт.

През 1897 г. се омъжва за местния търговец Аршак Кургинян. Имат 2 деца – Шаварш и Аршакануш. През 1903 г. се преместват в Москва, след това в Ростов. Живеят в бедност и това я мотивира да се отдаде на творческа работа.

Първото ѝ стихотворение е публикувано в литературния седмичник „Тараз“ през 1899 г., а първият ѝ разказ в детското списание „Агбюр“ през 1900 г. Заедно с поета Акоп Акопян става основателка на арменската пролетарска поезия.

В началото поезията ѝ е под влиянието на поетите Ованес Ованесян, Ованес Туманян и Аведик Исаакян, но революционната борба придава ново качество на поезията ѝ, допринася за формирането и утвърждаването на нейната творческа личност.

През 1907 г. е публикувана първата ѝ стихосбирка „Камбаните на зората“ (Արշալույսի ղողանջներ), която съдържа разнообразие от нови и уникални думи в арменската национална поезия на 20 век, предизвикателства срещу духа на мрака и насилието.

Втората ѝ книга „Най-добрите творби“ е издадена в Ереван през 1939 г., дълго след като е създадена Арменската ССР. Третият ѝ сборник от избрани най-добри творби е публикуван през 1947 г. През 1971 г. е издаден четвъртият ѝ сборник „Стихотворения“, а през 1981 г. е допълнен с непубликуваните ѝ творби под името „Литературно наследство: поезия, проза, пиеси, писма“ и публикуван от Ереванската национална академия на науките.

Поезията ѝ е високо оценена от литературно-критическата мисъл на времето заради нейната непоклатимата отдаденост на борбата на работническата класа.

Някои от творбите на Кургинян са посветени на защитата на правата на арменките – „Нека се обединим и ние“, „Любовта на орела“, „Не ме обичай“, „Дали?“, „Шивачът“, „Жената емигрант“ и др.

Произведенията ѝ са цензурирани от царските редактори и след това от марксистките цензори, които я представят единствено като пролетарска поетеса, оставяйки непубликувани стотици нейни ценни творби. В този контекст тя получава известно признание като пропагандаторка на социалната несправедливост в канона на арменската литература, но не и като феминистка.

Авторка е и на пиеси – „Червеният кръст“, „Златната рибка“, „Мелницата“, „Горящото сърце“, които обаче не са поставени на сцена.

Развива активна обществена работа сред арменците от Кавказ. Клубът ѝ във Владикавказ става много известен. През 1921 г. се премества в Съветска Армения, за да помогне за възстановяването на страната.

Бедният ѝ живот, тежките условия и отслабеното здраве затрудняват дейността ѝ, като тя прекарва месеци в разни болници за лечение на Базедова болест.

Шушаник Кургинян умира от усложнения на болестта в Ереван на 24 ноември 1927 г. Погребана е в почетния еревански Пантеон Комитас.

На нейно име в Гюмри са наименувани улица, училище и библиотека. В административния район Малатия-Себастия в Ереван има алея, наречена на нея.

Гробът на поетесата в Пантеон Комитас, 2008 г.

Произведения

Поезия

• Արշալույսի ղողանջներ (Камбаните на зората) (1907)
• Երկերի ժողովածու (1947) – сборник
• Բանաստեղծություններ (1971) – сборник
• I Want to Live: Poems of Shushanik Kurghinian (2005) – в превод на Шушан Авагян

Пиеси

• Կարմիր խաչը
• Ոսկե ձկնիկը
• Ջրաղացպան
• Այրված սիրտը

Книги за Шушаник Кургинян

• The Concept of Work and the Worker in the Poetry of Ada Negri, Hakob Hakobian and Shushanik Kurghinian (1909) – от Бахши Ишханян
• Shushanik Kurghinian (1955) – от Ованес Газарян

Източници

• ((ru)) Биография във Visit Gyumri^{[неработеща препратка]}
• ((en)) Биография и библиография в Арменска новинарска мрежа, от Шушан Авагян
• ((en)) Learn about Shushanik Kurghinian (1876 – 1927), биография в Anahit of Erebuni

Външни препратки

• ((hy)) Шушаник Кургинян във Фейсбук, под редакцията на Шушан Авагян

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Shushanik Kurghinian в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​