Щеделски художествен институт и галерия

Щеделски художествен институт и галерия
Städelsches Kunstinstitut und Städtische Galerie
МестоположениеФранкфурт на Майн
ОснователЙохан Фридрих Щедел
АрхитектЙоханес Кран
Допълнителна информация
ДиректорМакс Холеин
Телефон+49 69 605098200
Сайтwww.staedelmuseum.de
Карта Местоположение във Франкфурт на Майн
Щеделски художествен институт и галерия в Общомедия

Щеделският художествен институт и галерия (на немски: Städelsches Kunstinstitut und Städtische Galerie), известен и само като Щедел, е художествена галерия и музей във Франкфурт на Майн, чиято колекция е сред най-значителните в Германия.

В музея се съхраняват 2700 картини (600 от които в действащи експозиции), 600 скулптури, около 100 хиляди графики.

История

[редактиране | редактиране на кода]
План на сградата - 1894 г.

Своето наименование художественият институт получава от името на неговия основател - франкфурктския банкер Йохан Фридрих Щедел. В художествения институт има обществена галерия и школа за изкуство.

Силно пострадала по времето на Втората световна война, сградата на музея е построена наново по проект на франкфуртския архитект Йоханес Кран през 1966 г. Помещенията на художествения институт са разширени през 1990 г. През 1997 – 1999 г. се извършдат ремонтни работи и преустройство на галерията.

Творби

[редактиране | редактиране на кода]

Колекцията представя шедьоври на европейското изкуство от 7-и до началото на 14-и век, през късната готика, Ренесанса и барока до времето на Гьоте; от 19-и век и класическия модернизъм до съвременни произведения.[1]

Готика

[редактиране | редактиране на кода]

Готиката съвпада с голямото възраждане на отдадеността към Дева Мария, в което изобразителното изкуство има основна роля. Изображенията на Дева Мария прерастват от византийския тип – Коронацията на Богородица, в по-човешки и интимни варианти и в цикли за живота на Богородица.

Ренесанс

[редактиране | редактиране на кода]

Италианската ренесансова колекция, наред с други произведения, съдържа женски портрети от Сандро Ботичели и Бартоломео Венето. Жените са прецизно изрисувани и са с особено привлекателни черти. Независимо от идеализирането им се смята, че истински жени са послужили като модели за подражание. Идеализиран портрет на млада жена е ценно произведение от живописта на Ботичели. Младата жена носи скъпоценен камък, подобен на този от колекцията Медичи. Ето защо се приема, че прототипът е Симонета Веспучи - любимата на Джулиано Медичи, а моделът на Венето за картината е незаконната дъщеря на папа Александър VI - Лукреция Борджия.

В допълнение следва да се включат творби с религиозна тематика, като изображението на Мадоната с Младенеца, Йоан Кръстител и Св. Елисавета на Джовани Белини, в чието ателие е рисувана в началото на 16-и век. То се характеризира с това, че всички сини тонове са направени със скъпоценния пигмент ултрамарин. Още отпреди 1500 г. е картината Мадона и Младенеца със Свети Йоан Кръстител от Перуджино и Рафаел.[1]

Нидерландските ренесансови художници са представени с Мадона Лука от Ян ван Ейк. Изображението е сред най-ранните картини с маслени бои за изпълнявани за първи път в Нидерландия от 1420 г. от художници натуралисти. Друга религиозна работа от 1480-1490-те г. е Ecce Homo от Йеронимус Бош – осъждането на Исус от тълпата.

Немскоговорещите страни са представени от картините на Ханс Холбайн Стари, Ханс Холбайн Млади, Лукас Кранах Стари; Матиас Грюневалд.

Барок

[редактиране | редактиране на кода]

Барокът е представен от италианската (включително Венецианската) живописна школа, както и от Нидерладската барокова живопис от нейния Златен век.

Немски барок

Има значими творби на немски художници – пейзажи и натюрморти.

19-и век

[редактиране | редактиране на кода]

Скици

[редактиране | редактиране на кода]

Графичната колекция на Щадел включва 100 хиляди скици и графики от Късното средновековие до модерните времена. Тя е сред най-богатитие от рода си в Германия[2].

Модернизъм

[редактиране | редактиране на кода]

Отделът за модерно изкуство показва творби от всички основни стилове. Така творбата Портрет на Фернанд Олиевие (1909) на Пабло Пикасо е пример за кубизъм. Експресионизмът също е изчерпателно представен в колекцията, например с художниците Август Ролберт Лудвиг Маке и Франц Марк, които създават Синият конник. Интересна е картината Натюрморт на Анри Матис, рисувана през 1911-1913 г. В допълнение към това са картините на Едвард Мунк, който е нареждан сред пионерите на това изкуство. Колекциите включват произведенията на водещите групи на художници на онова време.

Художникът Франц Марк е един от ярките представители на експресионизма и е един от редакторите на алманах „Синият конник“. Неговите търсения са насочени към природата сама по себе си, към животните, също се обръща към проблема на изображение на снега или „бяло върху бяло“. Тук е представен от картината Лежащо куче на снега. Образът на животното е пълен с усещане за свещена чистота и хармония, постигнати чрез белия цвят, а синият е символ на мъжеството и строгостта на ума.[3]

Скулптура

[редактиране | редактиране на кода]

В музея се намира скулптурата „Ева“ на Огюст Роден.

  • Eва, Огюст Роден, ок. 1881 г.
    Eва, Огюст Роден, ок. 1881 г.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Eva Mongi-Vollmer, Frankfurt am Main 2007
  2. ↑ Informationen zum Städel auf der Seite des Arbeitskreises selbstständiger Kulturinstitute (AsKI), abgerufen am 21. Juli 2012
  3. ↑ Е Иванова,Штеделевский художественный институт, Франкфурт на Майне,Великие музеи мира,випуск 71

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
     Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство“    
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни