Щепсел и щепселна кутия

Щепселът (от немски: Stöpsel – запушалка, тапа; всъщност на немски: Stecker – щепсел) е токовземащо, а щепселната кутия е токоотдаващо електроинсталационно изделие за временно присъединяване към токозахранващата мрежа. ^[1]

Щепселни кутии (контакти)

Щепселната кутия (известна с популярното наименование контакт), е трайно свързан елемент като част от общата инсталация на електрическата мрежа ниско напрежение в един обект. Предназначението ѝ е да „токоотдава“, т.е. да създава възможност за ползване и консумиране на електрическа енергия чрез включване към електрическата инсталация.

Конструкция на щепселна кутия

Конструктивните елементи на щепселната кутия трябва да обезпечат надеждна връзка с електрическата инсталация, сигурен и здрав корпус на тялото, надеждна връзка при включване на щепсел без прегряване, нагар и опасност от късо съединение и пожар, и добра механическа и електрическа защита за ползвателя на изделието. Състои се от:

защитен капак. Изработва се от пластмаса и е предназначен да осигурява висока надеждност при експлоатацията на уреда. Капакът конструктивно трябва да има достатъчна механична здравина и да закрива и предпазва от допир тоководещите части под напрежение;
основа. Корпусът на кутията служи като основа на монтажа на тоководещите части за връзка с електроинсталацията и токовземащото гнездо, скоби за укрепване на щепселната кутия в конзолата, защитните заземителни (зануляващи) пластини, механичните елементи за надеждно закрепване на капака. Корпусът задължително се изработва от топлоустойчив материал (пластмаса или порцелан), който не провежда електрически ток.
контактни клеми. Контактните клеми за връзка към електрическата инсталация и тоководещото гнездо се произвеждат от високопроводим материал – месингова пружинираща ламарина или от месингови пластини и винт. Връзката трябва да осигурява надежден контакт без прегряване, увеличаване на електрическото съпротивление и самозапалване на електроизолационните материали на кабелите. ^[1]
съединителен кабел. Съединителните кабели са тези, които са вградени трайно в електроинсталационната мрежа. Обикновено са едножилни медни проводници с голямо сечение, изолирани с топлоустойчив електроизолационен материал. Когато се правят контакти като преносими подвижни удължители или разклонители, тогава се използват медни гъвкави многожилни проводници, изолирани с топлоустойчив електроизолационен материал. Съединителният кабел трябва да осигурява достатъчно свобода за позициониране на уреда в помещението, но не бива да бъде прекалено дълъг.

Използване на щепселните кутии

За монтаж се произвеждат различни конструкции щепселни кутии и се предлагат разновидности в зависимост от предназначението си, начина на монтаж, електрическото напрежение на мрежата, вида и броя на щифтовете.

Двуполюсни щепселни кутии

щепселни кутии за открита инсталация. Произвеждат се с порцеланова основа с пружиниращи гнезда с голям пластмасов капак, обхващащ цялата основа на контакта.
щепселна кутия за полускрита инсталация. Закрепват се с винтове в специални кутии за полускрита инсталация.
щепселна кутия за скрита инсталация. Закрепва се чрез крачета с шипове в конзолата. Произвежда се в обикновено изпълнение и ли с предпазан контакт тип шуко.
щепселна кутия влагозащитено изпълнение. Произвеждат се върху порцеланова основа и имат кутия с шарнирно закрепен защитен пластмасов капак.

Тези щепселни кутии се произвеждат в разновидност еднополюсни и двуполюсни и с капаци в обикновено изпълнение и с капаци тип предпазен контакт (шуко). Работно напрежение до 250 V и сила на тока до 16 А (в най-старите контакти до 10А). ^[1]

Френска щепселна кутия с марка „Льогран“

Триполюсни щепселни кутии

Тези щепселни кутии се произвеждат в двуполюсно и триполюсно изпълнение със заземителен щифт за включване към електрическа мрежа ниско напрежение. Двуполюсните кутии се използват за електрическо захранване на битови уреди (печки, фурни, бойлери, отоплителни уреди), а триполюсните за трифазно захранване на машини (ел. двигатели), електрически инструменти или производствени съоръжения с по-висока консумация на електрически ток. Работното им напрежение е 250 или 380 V и ток 15 или 25 А. Според изпълнението биват:

щепселни кутии за открита уредба. Произвеждат се върху порцеланова основа с монтирани контактни гнезда за плоски щифтове и специални ребра върху капака против разместване местата на фазите;
щепселни кутии за скрита уредба. Произвеждат се върху порцеланова основа с монтирани контактни гнезда за плоски щифтове и специални ребра върху капака против разместване местата на фазите. Предлагат се заедно със специална кутия за скрито вграждане, двуполюсна със заземителен щифт и за напрежение 250 V, при сила на консумирания ток за 15 и за 25 А. Обикновено намира приложение за ползване в инсталации за захранване на уреди в бита;
щепселна кутия водозащитено изпълнение. Произвеждат се както тези за открита уредба в пластмасова кутия, с плоски контактни щифтове и шарнирно монтиран и уплътнен пластмасов капак. Има влагозащитен вход за проводниците тип Ел-21.^[2]

Слаботокови щепселни кутии

Тези щепселни кутии се използват за токоотдаване в мрежи с напрежение 36 V и сила на електрическия ток 0,5 А. Намират приложение за включване на високоговорители към мрежата за радиофициране. Имат пластмасово тяло, пригодено за скрита или открита уредба и намалено междуосово разстояние между щифтовете на щепсела, като защита срещу включването на други консуматори. ^[2]

Двуполюсни щепсели

Щепселът е токовземащо електроинсталационно изделие за временно присъединяване към токозахранващата мрежа. Използва се съвместно с щепселна кутия. Конструктивните елементи на щепсела трябва да осигурят надеждна връзка с елементите на щепселната кутия и електрическата инсталация. Необходимо е да имат здрав корпус на тялото, надеждна електрическа връзка на щифтовете и кабела, както и надеждна изолация и добро механическо захващане на кабела за електрическата защита за ползвателя на изделието. Състои се от:

тяло. Изработва се от две половинки от пластмаса. В основата се монтират всички съставни части на щепсела и конструктивно се изработва с достатъчна механична здравина, за да закрива и предпазва от допир тоководещите части под напрежение;
заземителни (зануляващи) пластини и винт за присъединяване на заземителния проводник;
скоба за укрепване на изходния кабел (шнур) на щепсела;
контактни щифтове. Изработват се от месинг. Имат отвор и винт за укрепване и надежден електрически контакт с жилото на кабела. ^[2]

Конструктивно щепселите се оформят по различен начин в зависимост от приложението и условията за екплоатация. Основните присъединителни размери за свързване и начина на включване към щепселните кутии, са стандартизирани в отделни региони или държави. Това многообразие прави невъзможно присъединяването на едни щепсели към щепселни кутии от друг стандарт.

Триполюсни щепсели

Триполюсните щепсели се използват за включване към триполюсна щепселна кутия. Използват се за включване към електрическата мрежа ниско напрежение на по-мощни консуматори, изискващи по-голямо напрежение (380 V) и по-големи стойности на електрическия ток – 15 или 25 А. Конструктивно са оформени за двуфазен ток и земя (за електродомакински уреди – печки, фурни, бойлери и мощни отоплителни тела) и трифазна електрическа мрежа и заземителен щифт за машини, електроинструменти, мощни отоплителни тела или пещи, с консумация на ток до 25 А. Състоят се от корпус, съставен от две тела, задържащо устройство за проводниците и плоски месингови щифтове. Заземителният щифт е меден. ^[2]

Щепсели за слаботокови апаратури

Използват се за включване към слаботокови щепселни кутии. Съществуват две основни разновидности

двуполюсен щепсел за напрежение 36 V и ток 0,5 А, съставен от тяло от две пластмасови части;
еднополюсен щепсел, който е месингово тяло, покрито с изолация. ^[2]

Щекер

Щекерите са разновидност на щепселните кутии. Използват се за свързване на мобилни уреди и съоръжения, потребяващи електрическа енергия към електрическата инсталация. Към щекера се свързва токопроводящ гъвкав шнур и щепсел за включване към стабилната инсталация. Използва се предимно за захранване на уреди с неголеми мощности в домакинството, като се включва към контактните щифтове на преносимите електрически уреди – ютии, кафеварки, скари, чайници и др. Щекерите обикновено се произвеждат с различна форма на пластмасовото тяло, но контактното включващо порцеланово тяло е стандартно и еднакво за различните модели и в него са вградени двуполюсните тоководещи пластини и заземителна пластина. ^[2]

Стандарти

В България е приет използвания стандарт и в Европейския съюз на щепселите и щепселните кутии за променлив ток от тип Шуко, официално определен в стандарт CEE 7/4, или известен още като „Тип F“. Въпреки това, за Европа това не е универсално използвания стандарт. Много държави, сред които Франция, Белгия, Италия, Дания, Полша, Чехия и Словакия, имат други стандарти за щепсели и щепселните кутии (контакти). Част от тях обаче са механично съвместими с Шуко, т.е. щепсели Шуко влизат в съответните щепселни кутии, и обратно, щепсели от съответната държава влизат в щепселните кутии тип „Шуко“.

Бележки

↑ ^а ^б ^в Петков, Любомир. Електроматериалознание и електрически инсталации с проектиране, Издателство „Техника“София, 2006, с. 97. ISBN -10:954-03-0536-5
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Петков, Любомир. Електроматериалознание и електрически инсталации с проектиране, Издателство „Техника“София, 2006, с. 98 – 101. ISBN -10:954-03-0536-5

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Щепсел и щепселна кутия.

[Petko-1] а ^б ^в Петков, Любомир. Електроматериалознание и електрически инсталации с проектиране, Издателство „Техника“София, 2006, с. 97. ISBN -10:954-03-0536-5

[Lubo-2] а ^б ^в ^г ^д ^е Петков, Любомир. Електроматериалознание и електрически инсталации с проектиране, Издателство „Техника“София, 2006, с. 98 – 101. ISBN -10:954-03-0536-5

[1]

[2]