Щит (геология)

  Щитове

Щит в геологията е голям район открити докамбрийски вулканични и метаморфни скали, които образуват тектонски стабилни зони.[1] Във всички случаи възрастта на тези скали е по-голяма от 570 милиона години и понякога датират отпреди 2 до 3,5 милиарда години.[2] Те са слабо засегнати от тектонските събития след края на докамбрий и са относително равни региони, където процесите на образуване на планини и разломи са силно намалени, в сравнение с активността, която се наблюдава по границите на щитовете и границата между тектонските плочи.

Терминът щит, описващ този тип географски регион, се появява в края на 19 век, благодарение на австрийския геолог Едуард Зюс и книгата му Das antlitz der erde (Лицето на Земята).[3]

Щитове се срещат на всички континенти.

Литология

[редактиране | редактиране на кода]

Щит е тази част от континенталната кора, при която обикновено докамбрийски фундамент се показва обширно на повърхността. Самите щитове могат да са много сложни: съставени са от широки райони гранитоидни или гранодиоритни гнайсове, обикновено с тоналитен състав, и съдържат пояси от седиментни скали, често заобиколени от нискокачествени вулканично-седиментни слоеве. Изчислено е, че над 50% от повърхността на щитовете на Земята са съставени от гнайс.[4]

Ерозия и земни форми

[редактиране | редактиране на кода]

Бидейки относително стабилни райони, релефът на щитовете е стар и с елементи като пенеплени, оформени през докамбрийските времена. Най-старият пенеплен в даден щит се нарича „основен пенеплен“.[5]

Земните форми и плитките отлагания на северните щитове са били обект на заледяване и се различават от тези, които се намират по-близо до екватора.[5] Релефът на щита, включително пенеплените, може да бъде защитен от ерозия по различни начини.[5][6] Повърхностите на щитовете в субтропичен и тропичен климат, които са били открити за достатъчно време, могат да се превърнат в силикати, ставайки издръжливи и почти неподатливи на ерозия.[6] Ерозията на пенеплените от ледници в щитовете е ограничена.[6][7] В Балтийския щит средната ледникова ерозия през кватернер достига десетки метри, въпреки че разпределението не е равномерно.[7] За да е ефективна ледникова ерозия в щитовете е нужен дълъг „период на подготовка“ с изветряне под неледникови условия.[6]

Списък с щитове

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Kearey, Philip. The New Penguin Dictionary of Geology. 2001. с. 243.
  2. ↑ Canadian Shield
  3. ↑ The face of the earth (Das antlitz der erde)
  4. ↑ Austrheim, Håkon и др. The Proterozoic Hustad igneous complex: a low strain enclave with a key to the history of the Western Gneiss Region of Norway // Precambrian Research 120. 2003. с. 149 – 175.
  5. ↑ а б в Fairbridge, Rhodes W. и др. Cratonic erosion unconformities and peneplains // The Journal of Geology 88 (1). 1980. с. 69 – 86.
  6. ↑ а б в г Fairbridge, Rhodes W. Cyclical patterns of exposure, weathering and burial of cratonic surfaces, with some examples from North America and Australia // Geografiska Annaler 70 A (4). 1988. с. 277 – 283.
  7. ↑ а б Lidmar-Bergström, Karna. A long-term perspective on glacial erosion // Earth Surface Processes and Landforms 22. 1997. с. 297 – 306.