Ърнест Томпсън Ситън | |
Псевдоним | Черният вълк |
---|---|
Роден | 14 август 1860 г. |
Починал | 23 октомври 1946 г. |
Професия | писател |
Националност | Великобритания, Канада САЩ |
Активен период | 1886-1946 |
Жанр | приключенски роман, пътепис, исторически роман |
Тема | опазване на природата и животните |
Съпруга | Грейс Галатин (1896-1935) Юлия Бютре (1936-1946) |
Деца | Ан Ситън (1904-1990) Бюла Ситън Барбър |
Подпис | |
Уебсайт | etsetoninstitute.org |
Ърнест Томпсън Ситън в Общомедия |
Ърнест Томпсън Ситън (на английски: Ernest Thompson Seton) е канадско-американски художник-анималист и писател, автор на произведения в жанра приключенски роман, емигрант от Великобритания.
Основател на Woodcraft Indians и съосновател на движението на скаутите в САЩ. Баща е на писателката Ан Ситън (1904 – 1990), авторка на исторически и биографични романи.
Ърнест Томпсън Ситън е роден на 14 август 1860 г. в Саут Шийлдс, Англия, в шотландско семейство. Роден е като Ърнест Ивън Томпсън. Има 9 братя и сестра, която умира на 6 години. Семейството му емигрира в Канада през 1866 г. след като баща му фалира като корабособственик. По-голямата част от детството си прекарва в Торонто от 1970 г. Като младеж той се оттегля в горите, за да описва и изучава животните и да избяга от тормоза от страна на баща му.
Подпомогнат от местна дарителка през 1879 г. завършва колеж за изкуства в Торонто със златен медал. Печели стипендия и изучава изобразително изкуство в Кралската Академия в Лондон в периода 1879-1891 г. Заради влошено здраве се връща във фермата на семейството в Манитоба, където работи и там започва да пише за природата. Сменя името си на Ърнест Томпсън Ситън.
Прави първото си посещение в САЩ през 1883 г. и се среща с много природолюбители, орнитолози и писатели. От тогава до края на 80-те прекарва времето си между Карбъри, Торонто и Ню Йорк. Бързо става художник-анималист и през 1885 г. получава договор за скици на бозайници за речник. Изготвя скици на около 1000 бозайници, като много от рисунките прави в Американския музей по естествена история.
През 1886 г. е издадена първата му книга „Бозайниците на Манитоба“ В периода 1890-1891 г. учи изобразително изкуство в Париж. Участва в Салона на художниците с картината „Спящия вълк“. През 1893 г. картината му „Триумфт на вълците“ е изложена на Първия световен панаил в Чикаго. Същата година е назначен за официален натуралист на правителството на Манитоба.
Става известен писател, художник и натуралист и се премества в Ню Йорк, за да продължи кариерата си. По-късно заживява в Уиндигъл – в имот, който построява в Кос Коб, част от Грийнуич, Кънектикът.
След като местната младеж вандалства в имота му, той ги кани на гости през един уикенд и им разказва истории за американските индианци и за природата. Сформира организацията „Woodcraft Indians“ през 1902 г. и кани местните младежи да се присъединят. Пише поредица от статии за нея в „Ladies Home Journal“, които са публикувани в сборник през 1906 г.
През 1907 г. заедно с Едуард Прибъл прави изследване с кану на северната част на Канада. Макар и само с компас прави доста точни карти, които се ползват до 1950 г.
Той е един от основателите през 1910 г. на Скаутското движение в Америка и служи като главен скаут до 1915 г. когато подава оставка, защото не харесва военизирания аспект на организацията. Възстановява организацията „Woodcraft“ за деца и възрастни, която през 1922 г. става съ-образователната организация „Woodcraft Rangers“ – движението на следотърсачите в Северна Америка. Отхвърля ширещата се американизация и предупреждава Европа за негативните ѝ последици, които ще сполетят Стария континент.
„ | Това е мъдростта на горите, а горите бързо изчезват. Ще минат немного години и тук не ще има вече дървета и моята мъдрост ще се превърне в безумие. В тази страна се е поселила голяма сила, която наричат търговия. Тя всичко изяжда, даже хората. | “ |
Ърнест Томпсън Ситън, „Моят живот“ |
През 1930 г. се премества в Санта Фе, където изгражда лагер за обучение на лидери на „Woodcraft“.
Ърнест Ситън е автор на повече от 10000 научнопопулярни статии и на около 40 книги и брошури, сред които: „Бозайниците на Манитоба“ (1886), „Птиците на Манитоба“ (1891), „Дивите животни, които познавам“ (1898), „Биографията на гризли“ (1900), „Съдбата на преследваните“ (1901), „Животни герои“ (1905), „Свитък брезова кора“ (1906), „Фауната на Манитоба“ (1909), „Младите индианци“ (1910), „Скаутите на Америка“ (1910) „Книга за гората“ (1912), „Ловци в северните гори“ (1911), „Легендата за Белия елен“ (1915), „Десетте Божи заповеди в света на животните“ (1923), „Животните“ (1926), „Животът на северните зверове“ (в 2 тома), „Животът на дивите зверове“ (в 4 тома, 1925 – 1928), „Моят живот“ (Следата на един художник естественик) (автобиография, 1940), и др. Оставя 50 тома дневници.
Има два брака. През 1896 г. се жени за богатата Грейс Галатин, пътешественичка и основателка на клуб на жени писателки. Имат дъщеря – Ан (Аня) Ситън, която става известна писателка. Развеждат се през 1935 г. Скоро след това се жени за писателката Юлия М. Бютре, с която осиновяват дъщеря – Бюла Ситън Барбър (1938-2006). Юлия Бютре е негов асистент и секретар до смъртта му.
Става натурализиран гражданин на САЩ през 1931 г.
Удостоен е с почетна магистърска степен по хуманитарни науки от Колежа Спригфийлд, Масачузетс.
Ърнест Томпсън Ситън умира на 23 октомври 1946 г. в Ситън Вилидж, Ню Мексико, САЩ.
На български са издадени и книгите:
|