Ювал Харари יובל נח הררי | |
израелски историк | |
Роден |
24 февруари 1976 г.
Кирят Ата, Израел |
---|---|
Учил в | Еврейски университет в Йерусалим |
Научна дейност | |
Учил при | Стивън Дж. Гън |
Работил в | Еврейски университет в Йерусалим |
Публикации | „Сапиенс – кратка история на човечеството“ (2011) |
Повлиян | Джаред Даймънд |
Подпис | |
Уебсайт | www.ynharari.com |
Ювал Харари в Общомедия |
Ювал Ноа Харари е израелски историк и писател.
Роден е на 24 февруари 1976 г. в Кириат Ата, Израел.[1][2]
Следва история на Средновековието и военна история по време на следването си в Еврейския университет в Йерусалим между 1993 и 1998 г. През 2002 г. защитава докторантура в Джизъс Колидж, Оксфорд, под ръководството на Стивън Дж. Гън.[3] Между 2003 и 2005 г. е стипендиант на фондацията на семейство Ротшилд.
Най-популярната му книга е „Sapiens. Кратка история на човечеството“, издадена през 2011 г. на иврит, а през 2014 Г. на английски език. Преведена е на още 45 езика, вкл. български (ИК Изток-Запад, 2016). Книгата се основава на 20 лекции по световна история и изследва цялата история на човека, еволюцията на Homo sapiens от каменната епоха до политическите и технологични революции на XXI век. Еврейското издание се превръща в бестселър в Израел и предизвиква голям интерес както в академичната общност, така и сред широката общественост, превръщайки Харари в знаменитост.[4][5]
Харари е два пъти носител на Наградата „Полонски“ за „Творчество и оригиналност“ през 2009 и 2012 г. През 2011 г. печели наградата „Moncado“ на Дружеството за военна история за изключителни статии във военната история.[6]
Книгата му Homo Deus: Кратка история на бъдещето е публикувана през 2016 г. и изследва възможностите за бъдещо развитие на хомо сапиенс.
Харари се интересува от това как Хомо сапиенс е достигнал сегашното си състояние и бъдещото му развитие. Проучванията му се фокусират върху макроисторически въпроси като: Каква е връзката между история и биология? Каква е основната разлика между хомо сапиенс и другите животински видове? Има ли справедливост в историята? Историята има ли посока? Хората по-щастливи ли стават в течение на историята?
Харари смята незадоволеността за „дълбокия корен“ на човешката действителност и за свързана с еволюцията.
В статия от 2017 г. Харари твърди, че чрез технически прогрес и напредък в областта на изкуствения интелект, „до 2050 г. ще се появи нов вид хора – безполезната класа. Хората, които не просто са безработни, но неспособни да получат работа.“ Според него справянето с тази нова социална класа в икономическо, социално и политическо отношение ще бъде основното предизвикателство за човечеството през следващите десетилетия.
Харари е защитник на правата на животните, особено на домашните, и е веган. В статия от 2015 г. във вестник „Гардиън“ със заглавие „индустриалното фермерство е едно от най-лошите престъпления в историята“ той определя "съдбата на животните, отглеждани в индустриални ферми [...] като един от най-важните етични въпроси на нашето време“.
Харари обобщава възгледите си за света в интервю от 2018 г. със Стив Полсън по следния начин: „Нещата са по-добре от когато и да било в миналото. Но все още са доста зле. Положението може да стане много по-лошо. Това води до оптимистичен поглед, защото ако разбереш, че нещата са по-добре, отколкото преди, това значи, че можем да ги направим дори по-добри“.
|