Юл Бринър Yul Brynner | |
американски актьор | |
Юл Бринър в „Анна и кралят“ (1972) | |
Роден | Юлий Борисович Бринер
|
---|---|
Починал | 10 октомври 1985 г.
|
Погребан | Франция |
Религия | Православна църква |
Националност | САЩ |
Работил | актьор |
Актьорска кариера | |
Активност | 1941-1985 |
Оскари | Най-добър актьор: „Кралят и аз“ (1956) |
Златен глобус | Ниминация: (1956) |
Семейство | |
Баща | Борис Бринер |
Майка | Мария Димитриевна |
Съпруга | Вирджиния Гилмор (1944-1960; развод) Дорис Клейнър (1960-1967; развод) Жаклин Тион де ла Чайм (1971-1981; развод) Кати Лий (1983-1985; смъртта и) |
Партньор | Марлене Дитрих |
Деца | 5 |
Подпис | |
Уебсайт | |
Юл Бринър в Общомедия |
Юл Бринър (на английски: Yul Brynner), роден като Юлий Борисович Бринер, е американски филмов и театрален актьор от руски произход, роден през 1920 година, починал през 1985 година. [1]
Роден е като Юлий Борисович Бринер на 11 юли 1920 г. в град Владивосток в тогавашната Далекоизточна република. На фасадата на родната му сграда в днешни дни е поставен възпоменателен барелеф[2].
Баща му Борис Юлиевич Бринер е минен инженер, който е роден от смесения брак на швейцареца Юлис (Жул) Бринер и рускинята Наталия Йосифевна Куркутова от Иркутск, в чието потекло има и бурятска жилка. Майката на Юл Бринър – Мария Димитриевна, произхожда от руската интелигенция. Учила е за актриса и певица. След като бащата Борис напуска семейството си, майката Мария взема малкия Юл и сестра му Вера и се преместват в китайския град Харбин, където двамата посещават училище, ръководено от YMCA („Младежка християнска организация“). През 1934 г. семейството се премества в Париж, където през Втората световна война Бринър работи като френскоговорещ радиоговорител към американския „офис на военната информация“, разпръсквайки пропаганда към окупираната част от Франция.
През 1941 г. отпътува за САЩ, за да учи при играещия преподавател от руски произход Майкъл Чехов, с чиято театрална трупа Бринър тръгва на турне из щатите.
Името му излиза на преден план в американската киноиндустрия през 1956 г., след участието в продукциите „Кралят и аз“ и „Десетте божи заповеди“, за първата от които е удостоен с награда „Оскар“ за ролята си на Монгкут, краля на Сиам. От тази роля Бринър възприема визията с голо обръсната глава, която се превръща в негов характерен стил през годините. През 1960 г. образът, който си е изградил, се присъединява към култовата компания на множеството бележити актьори във „Великолепната седморка“, който филм е сред най-великите уестърни в историята на киното.
Занимавал се е също с фотография, автор е на 2 книги.
година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
---|---|---|---|---|
1956 | Кралят и аз | The King and I | Крал Монгкут на Сиам | Уолтър Ланг |
1956 | Десетте Божи заповеди | The Ten Commandments | Рамзес II | Сесил Демил |
1958 | Братя Карамазови | The Brothers Karamazov | Дмитрий Карамазов | Ричард Брукс |
1959 | Соломон и Савската царица | Solomon and Sheba | Соломон | Кинг Видор |
1960 | Великолепната седморка | The Magnificent Seven | Крис | Джон Стърджис |
1964 | Покана за наемник | Invitation to a Gunfighter | Жул Гаспар д'Естен | Ричард Уилсън |
1965 | Моритури | Morituri | Капитан Мюлер | Бернхард Вики |
Награди[3] | |||
---|---|---|---|
Награда | Категория | Филм | Резултат |
Награди „Оскар“ | Най-добър актьор в главна роля (1957) | Кралят и аз | награда |
Награди „Лаурел“ | Най-добър актьор (1960) | Великолепната седморка | номинация |
Награди „Златен глобус“ | Най-добър актьор в главна роля (1957) | Кралят и аз | номинация |
|