Юлиус фон Пайер Julius Johannes Ludovicus von Payer | |
австро-унгарски военен топограф и изследовател | |
Роден |
2 септември 1841 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Виена, Австрия |
Научна дейност | |
Област | топография |
Юлиус фон Пайер в Общомедия |
Юлиус Йохан Лудвиг фон Пайер (на немски: Julius Johannes Ludovicus von Payer) е австрийски и австро-унгарски военен топограф и изследовател на Арктика, също художник и алпинист.
Роден е на 2 септември 1841 година в селцето Шенау, близо до Теплице, Австрийска империя (днес Чехия), в семейство на улански ротмистър. Когато е на 14 години, баща му умира и Юлиус е изпратен при чичо си в Краков, където завършва кадетско училище. Учи във военната академия във Винер Нойщад от 1857 до 1859 г.
През 1859 г., като младши лейтенант, постъпва на служба в 36-и пехотен полк във Верона, Северна Италия. На 24 юни същата година, едва 17-годишен, Пайер взема участие в битката при Солферино – най-голямото сражение в Австро-итало-френската война от 1859 между обединените армии на Франция, Пиемонт и Сардиния, против австрийската армия.
От 1860 до 1863 служи в гарнизона във Верона. От 1863 е преподавател по история в кадетската школа в Айзенщат, Австрия. След произвеждането му в лейтенант е преведен в гарнизона във Венеция.
През 1862 г. Пайер се увлича по алпинизма и в свободното си време изкачва над 30 върха в италианските Алпи и в района на Висок Тауерн.
От 1864 до 1868 извършва топографски изследвания в масивите Адамело и Ортлес в Алпите, като първи се изкачва на най-високата точка на Адамело на 3554 м. В резултат от четиригодишните измервания Пайер съставя детайлна топографска карта на изследваните райони в М 1:56000. Старанията му скоро са забелязани от ръководството на армията и е преведен на работа във Военния картографски институт във Виена.
На 24 юни 1866 участва в сражение между австрийската и италианската армии и за проявеното мъжество е награден с „Военен кръст за храброст“.
През 1868 г. е поканен от германския географ Аугуст Петерман да се включи като топограф във втората германска полярна експедиция (1869 – 1870), ръководена от Карл Колдевей, към източното крайбрежие на Гренландия.
Топографските дейности, извършени от Пайер по време на експедицията, са високо оценени от организаторите на експедицията и от страна на австро-унгарското правителство, което му възлага научното ръководство на нова експедиция в Арктика.
През 1871 Пайер, заедно с Карл Вайпрехт, капитан-лейтенант от военноморските сили на Австро-Унгария, извършва пробно плаване към бреговете на Нова Земя и Шпицберген, където намират големи пространства свободно от ледове море.
През 1872 започва същинската експедиция на кораба „Тегетхоф“, като основната цел на експедицията е преминаването през т.нар. Североизточен проход, която експедиция му донася световна известност с откриването на най-северния европейски архипелаг Земя на Франц Йосиф.
През юли 1872 корабът напуска пристанището на Бремерхафен и се отправя на север. На 29 август около северозападните брегове на Нова Земя корабът замръзва в ледовете и започва дрейф на север и северозапад, който продължава 372 дни. На 30 август 1873 открива остров Вилчек ( ) в архипелага Земя на Франц Йосиф, на който зимува през 1873 – 1874 г.
От 10 до 16 март 1874 г., когато още има жестоки студове (до -50 °C), Пайер с шест спътници и с шейна, в която са впрегнати 3 кучета, извършва първия, много кратък поход до съседния остров Хол ( ). На 24 март, отново с шест спътници, тръгва в едномесечен поход на север, като последователно открива остров Салм (26 март, ), протока Австрийски канал (отделящ източната островна група от централната), западния бряг на островите Земя Вилчек ( ), Ла Ронсиер ( ), Райнер ( ) и Карл Александър ( ).
На 81° 38' с.ш. оставя четирима души с голямата шейна и куче и сам с двама спътници продължава на север. На Рудолф (април, 297 км2). Заобикаляйки го от запад, е открит заливът Теплиц и достигат до нос Флигели ( – най-северната точка на Европа). На обратния път отрядът пресича високия остров Винер Нойщад ( ) и на юг от него малкия остров Хейс ( ).
групата открива островВ началото на май 1874 г. групата се връща на парахода и след няколко дена Пайер с двама спътници тръгва на северозапад, като на 50 км от базата открива остров Макклинток ( ).
По време на зимуването провежда ценни научни наблюдения в областта на геофизиката и изследва природата на полярния лед. Установяват, че „Тегетхоф“ е заседнал в плитчина и след няколко неуспешни опита да бъде изтеглен екипажът го изоставя на 20 май 1874 г. В продължение на 3 месеца къде на шейни, къде на лодки, екипажът достига до Нова Земя, където руска риболовна шхуна ги прибира и ги докарва до норвежкото пристанище Вадьо, след което се прибират като герои в Австро-Унгария.
След завръщането си от експедицията Пайер се уволнява от армията и през октомври 1874 г. му е връчена държавна премия в размер на 44 гулдена. На 24 октомври 1876 му е присъдено рицарско звание, което може да се предава и на потомците му. Тогава сменя и името си, на латински Юлиус Йоханес Лудовикус Ритер фон Пайер.
През 1877 се жени, раждат му се 2 дъщери. От 1877 до 1879 се обучава на живопис във Франкфурт на Майн, а от 1880 до 1882 продължава обучението си в Мюнхен. След завършване на художественото си образование се премества в Париж, където се отдава изцяло на живописта. По-късно някои от картините му са наградени с медали от изложби в Мюнхен, Берлин и Париж. През 1890 се развежда с жена си и се връща във Виена, където открива школа по живопис за девойки.
През 1912 г. участва в планирането на експедиция към Северния полюс с подводница, но плановете му не се осъществяват.
Умира в град Фелдес (сега Блед в Словения) на 19 август 1915 година на 73-годишна възраст.
Неговото име носят:
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Julius von Payer в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |