Ябланица
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ябланица.
| Ябланица | |
  | |
 Центърът на града | |
  Ябланица  Ябланица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2587 души[1] (15 март 2024 г.) 44,7 души/km² |
| Землище | 57,84 km² |
| Надм. височина | 475 m |
| Пощ. код | 5750 |
| Тел. код | 06991 |
| МПС код | ОВ |
| ЕКАТТЕ | 87014 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Ловеч |
| Община – кмет | Ябланица Найден Найденов (независим политик; 2019) |
| Уебсайт | yablanitsa.bg/main.php |
| Ябланица в Общомедия | |
Я̀бланица е град в Северна България, административен център на община Ябланица. Той се намира в област Ловеч, в близост до градовете Правец, Тетевен и Луковит. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 2618 души по настоящ адрес и 2746 души по постоянен адрес.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]
Разположен е в планински район, на 88 км от столицата София по главния път за градовете Луковит, Плевен, Русе и Варна, малко преди магистрала „Хемус“ от Варна за София. Надморска височина – 475 м.
Близо до градчето се намира пещерата Съева дупка, известна със своята красота. Близкият планински масив от Предбалкана Драгойца представлява приятно предизвикателство за любителите-туристи. Местността Окапците предлага условия за отдих и туризъм, благодарение на прохладната река и изградените площадки и маси.
- Махали и квартали на Ябланица
- Квартал Деветте дола – на 3 км западно от Ябланица в посока и на пътя за София.
- Квартал Шумнене: Горно Шумнене (на 2 км северозападно) и Долно Шумнене (на 2 км северно) от Ябланица, в подножието на старопланинското разклонение Драгойца.
- Махала Борьов дол – на 3 км западно от Ябланица и на 1 км от Горно Шумнене.
- Махала Габровица – на 2 км южно от Ябланица по посока и на пътя за Тетевен.
- Махала Камен дол – на 8 км югозападно от Ябланица.
- Махала Нановица – на 3 км югоизток от Ябланица.
- Махала Липово – на 7 км на изток от Ябланица.
- Махала Прелог – на 4 км източно от Ябланица.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Ябланица е основана през XVIII век. През 1968 година официално е обявена за град.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на Ябланица е около 2587 души[1] (15 март 2024). Повечето жители са православни християни.
Численост на населението според преброяванията през годините:
|  |
Етническият състав включва 2231 българи и 249 цигани.[3]
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Ябланица е известна с производството на халва и локуми. Този поминък е давал хляб на много производители и търговци.
Инфраструктура
[редактиране | редактиране на кода]През септември 2004 г. е обновен центърът на града. На 1 декември 2004 г. започва изграждането на градски парк – отдавнашна мечта за ябланчани.
- Читалище „Наука“ – създадено през януари 1901 година
- СОУ „Васил Левски“ – създадено през 1938 година
Култура
[редактиране | редактиране на кода]На театрален фестивал в Каварна през лятото на 2004 година ябланската трупа печели I място.
Исторически музей, намиращ се в сградата на читалище „Наука“.
- Редовни събития
- Традиционен летен панаир „Св. Дух“
- Традиционно се провеждат т.нар. „оброци“, когато на различни места в Ябланица по различно време (но винаги през лятото), се събират хора от даден квартал (улица), празнуват, а по традиция на масите (поклони) винаги присъства неизменното „вариво“. Оброк без вариво не е оброк. Най-големият оброк се провежда на 2 август в местността Окапците.
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Град Ябланица е известен с традициите си във волейболния спорт. През 1968 г. стават републикански селски шампиони (жени), което е сред най-големите успехи за спорта в града. От април 2011 г. отборът по волейбол „Изгрев“ от Ябланица (мъже) се състезава във Висшата волейболна лига на държавното първенство. Под ръководството на треньора Васко Димитров в решаващия мач състезателите успяват да се наложат и така отборът на „Изгрев“ (Ябланица) побеждава „Добротица“ (Добрич) с 3:2 гейма (25:21, 25:22, 26:28, 27:29, 15:10) в габровската зала „Орловец“ осигурявайки си престижното място. През 2014 г. „Изгрев“ Ябланица продава на „Тетевен Волей“ младата си надежда във волейбола Гордан Люцканов, който по-късно влиза в националния отбор за юноши на България.
„Изгрев“ е дружество, което развива и аматьорски футболен клуб, състезаващ се в окръжните групи. Като част от панаира на града се провеждат градските турнири. „Изгрев“ спечели турнира по футбол за фен купа „Каменица“, проведен в Габрово, и участва в Албена на финалния кръг с 12-те окръжни победители. През 2008 г. печели III място на „Каменица“ в София от 328 участника.
Освен футбол с традиции в града е и тенисът на маса. Основен принос за това има дългогодишният треньор Иван Вутков. Негови възпитаници неведнъж са печелили призови места и награди.
В града развива дейност и туристическо дружество.
Кухня
[редактиране | редактиране на кода]- Традиционно ястие за Ябланица е кротмачът с печени чушки и топла домашно приготвена питка. Също така и „варивото“, приготвя се от овче месо.
- Десертът е халва или локум, който върви с бяло вино.
- Много характерен е също т.нар. „бял мъж“, който се приготвя от леко ферментирало прясно овче сирене по специална технология. Консумира се както с мед, захар или сладко, така и с „топеница“ (шарена сол), сирене и др.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]- През 2015 г. по предложение на проф. Игнат Игнатов и под егидата на областния управител д-р Мадлена Бояджиева Ловешка област е обявена за Световна зона на планинската вода.
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ябланица
- Марко Минчев (Чорбаджи Марко) (1820 – 1889), деец на Вътрешната революционна организация, председател на Ябланишкия революционен комитет, крупен търговец [4][5][6]
- Мико Марков (1842 – 1918), деец на Вътрешната революционна организация, секретар/касиер на Ябланишкия революционен комитет, търговец
- Димитър Лазов (1850 – 1936), деец на БРЦК, арестуван след Арабаконашкия обир, опълченец участвал в Руско-турската война, след Освобождението кавалерист и полицейски пристав, земевладелец в Лесново
- Димитър Яблански (1858 – 1937), политик
- Васил Драгнев (1883 – 10 юли 1941), революционер, деец на ВМОРО
- Георги Атанасов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Груйчинов[7]
- Васил Миков (1891 – 1970), археолог
- Димитър Братанов (1899 – ?), български офицер, генерал-майор
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви. София, Държавна библиотека, 1952, с. 118.
- ↑ Бележки на редакторите и рецензентите на „Миналото“ на Стоян Заимов, София, БЗНС, 1983, с. 634, бележка 16.
- ↑ Сидельников, С. И. О численном и социальном составе первого болгарского революционного центрального комитета в 1869 – 1873 гг. (Опыт социологического исследования). с. 309. В: Изследвания върху Българското възраждане. В памет на акад. Михаил Димитров. София, БАН, Институт по история, 1974.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
