Явор | ||||||||||||||||||||
![]() Обикновен явор (A. pseudoplatanus) | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||
Явор в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Явор, или клен (Acer), е род дървета и храсти, класифицирани в семейство Sapindaceae, а според някои класификации – в самостоятелно семейство Aceraceae. Произходът на латинското име на рода е неясен; според една хипотеза то идва от acris (остър) заради твърдостта на дървесината, използвана в миналото за изработване на копия.
За явора е характерно срещуположното разположение на листата, които обикновено са длановидно нарязани, въпреки че някои видове имат перести или ненарязани листа. Яворът цъфти в края на зимата или началото на пролетта, при повечето видове едновременно или непосредствено преди появата на листата, а при някои дори преди това. Цветовете са малки и непривличащи вниманието. Имат по 5 чашелистчета, 5 венчелистчета с дължина 1 – 6 mm, 12 тичинки с дължина 6 – 10 mm, подредени в два пръстена по шест, и 1 или 2 пестика. От няколко седмици до шест месеца след цъфтежа от дърветата падат голям брой семена. Плодовете са характерни двойни крилатки, оформени така, че да се въртят, докато падат, и да отнасят семената на значителни разстояния.
В традиционния български фолклор яворът е сред най-почитаните дървета, като понякога под тях се устройват оброци. Смята се, че някои предмети, изработени от яворово дърво, имат особени свойства – кавалите, с които могат да се омайват самовили, трябва да са яворови; яворова чаша се използва при брачни обреди, като запояването на младоженците за успешно съжителство; младоженката донася като част от зестрата си яворово ведро, което я предпазва от змейове и самовили.[1]
На явора са наречени улиците „Явор“ в кварталите „Надежда III“ и „Суходол“ (Карта) и улица „Клен“ в квартал „Симеоново“ (Карта) в София.
|