Ягелони | |
Информация | |
---|---|
Страна | Кралство Полша Велико литовско княжество Кралство Унгария Бохемско кралство |
Парентална династия | Гедиминовиче |
Титли | Крал на Полша Крал на Унгария Крал на Бохемия Крал на Далмация Крал на Сърбия Крал на България Крал на Славония |
Основател | Владислав II Ягело |
Основаване | 1386 г. |
Разпадане | 1596 г. |
Националност | поляци, унгарци, литовци, чехи, словаци, русини, власи |
Ягелони в Общомедия |
Ягелоните (на полски: Jagiellonowie; на литовски: Jogailaičiai) са династия полски крале (1386 – 1572) и велики литовски князе (1377 – 1572). Това е една от най-важните династии в ренесансова Европа, управляващa земи в източните части на латинския християнски свят, които днес представляват над дузина съвременни държави.[1]
Ягелонската династия е основана от Владислав II, велик литовски княз, който през 1386 приема християнството и името Владислав, жени се за полската принцеса Ядвига и е коронован за крал на Полша с името Владислав II Ягело. Впоследствие чрез династични бракове династията управлява няколко централноевропейски страни между XIV и XVI век. Полският „Златен век“, периодът на управление на последните двама ягелонски крале Зигмунт I и Зигмунт II, или по-общо целия XVI век е най-често свързван с възхода на културата на полския ренесанс. За културното процъфтяване свидетелства просперитетът на елита в центрове като Краков и Гданск.
През 1385 е подсписана Кревската уния между кралица Ядвига и Йогалия, великия херцог на Литва, последната езическа страна в Европа. Актът на покръстването на Йогалия (след което той приема името Владислав и полската версия на литовското си име – Ягело) и сватбата на двойката бележи началото на Полско-литовската уния. Съюзът укрепва и двата народа в общата им опозиция срещу Тевтонските рицари и нарастващата заплаха на Великото московско княжество.
Целта на съюза е да създаде обща държава под управлението на Владислав II Ягело, но идеята на полската управляваща олигархия за включването на Литва в Полша се оказва нереалистична. Кралската династия обаче има стабилизиращ ефект върху политиката на Полша. Ягелонската ера често се разглежда като период на максимална политическа власт, голямо благоденствие, а в по-късната си фаза, „Златния век“ на полската култура.
Великата война от 1409 – 1411, предизвикана от Литовското въстание в Ордена, контролиран от Жемайтия, включва битката при Таненберг, където полските и литовско-русите армии напълно побеждават Тевтонските рицари. Офанзивата, която последва, губи влиянието си с неефективната обсада на Малборк. окончателна победа над Тевтонския орден е удържана през 1466 г.[2]
По време на Хуситските войни (1420 – 1434) Ягело, Витовт и Зигмунт Корибут са замесени в политическо и военно маневриране, свързано с Чешката корона, предложено от хуситите първо на Ягело през 1420. Збигнев Олешницки става известен като главния опонент на уния с Хуситско-чешката държава.
Владислав III Ягело и трансилванския войвода Ян Хуняди повеждат полски, унгарски, чешки, влашки, български и сърбо-хърватски войски в кръстоносен поход срещу османците от октомври 1443 до януари 1444 г. В битката при Варна младият Владислав III е убит.[3]