Ядрена програма на Иран

Лого на програмата.

Ядрената програма на Иран включва няколко изследователски обекта, две уранови мини, изследователски реактор, както и съоръжения за преработка на уран, които притежават три известни за обогатяване на уран площадки.[1]

През 1970 г. Иран ратифицира Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО)[2], правейки своята ядрена програма обект на потвърждение от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

История

[редактиране | редактиране на кода]
Ирански вестник от 1968 г.: „Една четвърт от учените в иранската ядрена енергия са жени“. Снимката показва ирански докторки пред изследователски реактор в Техеран.

Програмата стартира през 1950 г. с помощта на Съединените американски щати като част от атомната програма за мир.[3] Участието на САЩ и правителствата на Западна Европа в ядрената програма на Иран продължава до иранската революция от 1979 г., която сваля шаха на Иран.[4] След 1979 г., повечето от международното ядрено сътрудничество с Иран е прекратено.

През 1981 г., ирански официални лица заключават, че ядреното развитие на страната трябва да продължи. Преговори се провеждат с Франция в края на 1980 г. и с Аржентина в началото на 1990-те години, като се стига до споразумения. През 1990-те Русия формира съвместна изследователска организация с Иран, предоставяйки им руски ядрени експерти и техническа информация.

През 2000 г., когато се разкрива нелегална програма за обогатяване на уран в Иран, се изразяват опасения, че може да бъде предназначена за немирни цели. МААЕ започва разследване през 2003 г., след като иранска дисидентска група разкрива недекларирани ядрени дейности, извършвани от Иран.[5][6] През 2006 г., поради неспазване от Иран на задълженията си, Съветът за сигурност на ООН поисква от Иран да прекрати своите програми за обогатяване. През 2007 г. американската Национална разузнавателна оценка заявява, че Иран спира предполагаемо активна ядрена програма през есента на 2003 г. През ноември 2011 г. МААЕ съобщава достоверни доказателства, че Иран провежда експерименти, насочени към разработването на ядрена бомба до 2003 г., и че научните изследвания може да продължават в по-малък мащаб, след това време.[7][8]

Първата атомна електроцентрала на Иран, Бушер, е завършена с голяма помощ от руската правителствена агенция „Росатом“ и официално открита на 12 септември 2011 г.[9] Руският инженеринг изпълнител „Атоменергопром“ заявява, че АЕЦ Бушер ще достигне пълния си капацитет до края на 2012 г.[10] Иран също обявява, че се работи по нова 360 MW ядрена централа, планирана да бъде в Дарковейн, и че тя ще се стреми към средните ядрени електроцентрали и уранови мини в бъдеще.[11]

Към 2015 г., ядрената програма на Иран струва $100 милиарда в загубени приходи от петрола, и от преките чуждестранни инвестиции поради международни санкции (500 милиарда щатски долара, включително други разходи).[12][13]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Kerr, Paul. Iran's Nuclear Program: Status // Congressional Research Service, 26 септември 2012. Посетен на 2 октомври 2012.
  2. ↑ Signatories and Parties to the Treaty on the Non-Proliferation of Nuclear Weapons // Посетен на 17 април 2006.
  3. ↑ Roe, Sam. An atomic threat made in America // Chicago Tribune. 28 януари 2007. Посетен на 1 юли 2009.
  4. ↑ Iran Affairs: Blasts from the Past: Western Support for Iran's Nuclear program // 2008. Архивиран от оригинала на 2012-12-06. Посетен на 24 февруари 2008.
  5. ↑ ArmsControlWonk: Exiles and Iran Intel // Armscontrolwonk.com. Посетен на 26 октомври 2008.
  6. ↑ IAEA GOV/2003/40: Implementation of the NPT safeguards agreement in the Islamic Republic of Iran (PDF) // Посетен на 20 септември 2009.
  7. ↑ IAEA Report for military dimensions, see pages 4 – 12 // International Atomic Energy Agency, 8 ноември 2011. Посетен на 8 ноември 2011.
  8. ↑ U.N. nuclear watchdog board rebukes defiant Iran // Reuters, 18 ноември 2011. Архивиран от оригинала на 2015-09-24. Посетен на 20 ноември 2011.
  9. ↑ Iran launches Bushehr nuclear power plant // RIA Novosti, 12 септември 2011. Посетен на 14 септември 2011.
  10. ↑ Bushehr NPP to be brought to full capacity by year-end // The Voice of Russia, 29 ноември 2012. Архивиран от оригинала. Посетен на 22 декември 2012.
  11. ↑ Iran sees Bushehr plant at full capacity in one year // 18 декември 2007. Архивиран от оригинала. Посетен на 24 февруари 2008.
  12. ↑ Vaez, Ali, Sadjadpour, Karim. Iran’s Nuclear Odyssey: Costs and Risks. 2 април 2013. Архив на оригинала от 2023-09-13 в Wayback Machine.
  13. ↑ Iran's nuclear program may have cost the country $500 billion or more // SFGate.
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Ядрена програма на Иран.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nuclear program of Iran в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​