Як

Як

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (†Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Чифтокопитни (Artiodactyla) семейство: Кухороги (Bovidae) род: Говеда (Bos) вид: Як (B. grunniens)

Научно наименование

Bos grunniens Linnaeus, 1766

Як в Общомедия

[ редактиране ]

Якът (Bos grunniens), наричан още тибетски як, е едър бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla) с дълга гъста кафява козина. Следва да се отбележи, че в Тибет „як“ се наричат само мъжките животни, а женските са дри.

От края на XX век се правят опити за изкуствено заселване на якове в България, като през 2005 година в страната има около 17 екземпляра.^[1], през 2011 и 2012 г. – 18 бр. (всичките в Държавно ловно стопанство „Витиня“).^[2]

Физически характеристики

• Мъжки
  • Маса – около 1200 кг до 1500 кг.
  • Височина на холката – 2 м.
  • Дължина на тялото – около 3,3 м.
  • Рога – 60 см.
• Женските са като цяло по-дребни.

Домашният як е значително по-дребен, размерите му са около наполовина на дивия. Козината му е дълга и гъста, с кафяв цвят.

Разпространение

Якът се среща в диво състояние в Хималаите (подвид Bos mutus). В редица страни (включително България) е успешно аклиматизиран или в процес на аклиматизация.

Начин на живот и хранене

Якът е тревопасен бозайник. Живее на малки стада.

Размножаване

Бременността на яка трае 258 дни.

През юни женската ражда едно малко което ще остане с нея една година.

Допълнителни сведения

Домашен оседлан як

Якът се отглежда като домашно животно заради млякото (което понякога след раждане е с розов цвят поради наличие на кръв) и месото. Използва се също така и като работно животно за оран, превоз и др. Кръстосва се успешно с домашното говедо (Bos taurus), като кръстоската се нарича на тибетски дзо или „дзопкьо“. Дивият як се ловува за месо. Числеността му намалява и се е превърнал в застрашен вид.

Бележки

1. Горско стопанство (PDF) // Годишен доклад за състоянието и развитието на земеделието. Министерство на земеделието и горите, 2006. с. 169. Посетен на 1 август 2007.^{[неработеща препратка]}
2. БТА. Нетипични видове птици наблюдавани край София // Вести.бг. Посетен на 28 май 2012.