Ян Немец
| Ян Немец Jan Němec | |
 Ян Немец, 2022 г. | |
| Роден | 21 юни 1981 г. |
|---|---|
| Професия | писател, поет, журналист, фотограф |
| Националност |  Чехия |
| Активен период | 2007 – |
| Жанр | драма, биография, автобиография |
| Известни творби | „История на светлината“ |
| Награди | Чешка книга (2014) награда за литература на ЕС |
| Ян Немец в Общомедия | |
Ян Немец (на чешки: Jan Němec) е чешки журналист, поет и писател на произведения в жанра социална драма, биография, автобиография, публицистика и документалистика.[1][2][3][4][5]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Ян Немец е роден на 21 юни 1981 г. в Бърно, Чехословакия. Син е на писателя Людвик Немец и израства в творческа среда.[4] Завършва класическата гимназия в родния си град. След това следва социология и теология във Факултета по социални науки на Масариковия университет в Бърно, като през 2003 г. получава бакалавърска степен, а през 2007 г. магистърска степен по социология. По същото време следва и театрална драматургия в Театралния факултет на Академията за сценични изкуства „Яначек“ в Бърно, но не завършва.[2][5]
След дипломирането си от 2008 г. работи като редактор на литературния месечник „Домакин“ (Host), като от 2022 г. става негов главен редактор.[1] Работил е и като редактор в едноименното издателство, където подготвя книги на авторите Бианка Белова, Матей Хорава и Ивана Мишкова.[3] Като журналист е сътрудник на седмичника „Респект“ и на сайта Aktuálně.cz.[1] В него, заедно с писателките Яна Шрамкова и Ивана Мишкова, публикува полемичен текст от 12 абзаца за прозата, в който се самоопределят срещу някои механизми на съвременната литературна практика и предизвикват широк обществен дебат.
Работил е и като драматург за телевизионния канал ČT art[2] и в редакцията на Фестивалния дневник на Международният филмов фестивал в Карлови Вари.[1] За радио „Вълтава“ прави адаптации на романи, като „Елементарни частици“ от Мишел Уелбек, „Лолита“ от Владимир Набоков или избрани части от дневниците на френската философка и мистичка Симон Вейл, както и прави зя него редовни сутрешни коментари.
През 2014 г.,, заедно с Петра Хулова и Яна Шрамкова, съосновават професионалната организация Асоциация на писателите, и периода 2014 – 2016 г. той е негов пръв председател.[5] Ян Немец, като докторант, преподава литературно творчество, творческо писане и други предмети в Театралния факултет на Музикалната академия в Бърно.
Първата му книга, стихосбирката „Първи живот“ (První život), е издадена през 2007 г.[2] През 2009 г. прави прозаичния си дебют със сборника с разкази „Игра за четири ръце“, подзаглавието „Почти любовни истории“ посочва темата на повечето от тях, а именно проблемните любовни отношения.[1] Сборникът е номиниран за наградата „Иржи Ортен“.[3]
През 2013 г. е издаден романът му „История на светлината“.[4] Историята му е белетризирана биография на прочутия чешки фотограф Франтишек Дъртикол, който получава световна известност в началото на ХХ век.[2][5] Той е първият чешки фотограф, излагал публично актови снимки, изявявайки се като новатор и майстор на актовата фотография в стила артдеко, а в по-късния си период – и на кубизма и футуризма, утвърждавайки фотографията като изкуство.[3] Едновременно романът отразява събитията в Европа от времето на края на Австро-Унгарската империя, Първата световна война и междувоенния период през 20-те години на XX век.[3][5] Романът е номиниран за наградата „Магнезия Литера“ и за наградата „Йозеф Шкворецки“, и е удостоен с наградата „Чешка книга“ и наградата за литература на Европейския съюз за 2014 г.[1][3]
През 2019 г. е издаден полуавтобиографичната му книга „Възможности на любовния роман“, в която в постмодернистичен стил разказва за личния си живот и в същото време проучва дали все още е възможно да се пише достоверно за любовта.[1][5]
Заедно с Петр Визина през 2021 г. издават книгата „Знак на непознатото“ съдържаща 9 интервюта религиозния опит като общо човешко преживяване, независимо от църковната принадлежност и независимо от конкретното вероизповедание.[1]
Ян Немец живее в Бърно.[4]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Dějiny světla (2013) – награда за литература на ЕС[2]
История на светлината, изд.: ИК „Колибри“, София (2016), прев. Анжелина Пенчева - Možnosti milostného románu (2019)[1]
Поезия
[редактиране | редактиране на кода]- První život (2007)[1]
Сборници
[редактиране | редактиране на кода]- Hra pro čtyři ruce. Málem milostné povídky (2009) – разкази[1]
- Liliputin: Povídky z války (2022) – разкази
Сценарии
[редактиране | редактиране на кода]- Kola (2020)
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- Znamení neznámého (2021) – разговори за духовността, с Петр Визина[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г д е ((en)) Биография и библиография в сайта на наградата за литература на Европейския съюз
- ↑ а б в г д е ((en)) Биография в сайта „Чешка литература” Архив на оригинала от 2024-03-25 в Wayback Machine.
- ↑ а б в г ((en)) Биография в сайта „Пражки писателски фестивал”
- ↑ а б в г д е ((en)) Биография в сайта на Проект Q21
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода] 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jan Němec (spisovatel) в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
