Ясенолистен явор | ||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
Ясенолистен явор в Общомедия | ||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Ясенолистният явор[2] (Acer negundo) е дребно широколистно дърво от семейство Сапиндови.
Дърветата от този вид достигат височина до 25 м и имат типичен диаметър на ствола до 50 см. Короната е неправилно заоблена и гъста. Листата и клонките са със срещуположно разположение. Той е единственият представител на род Acer със сложни, пересто разделени листа; те са светлозелени на цвят, могат да включват прости, дву- и три-делни листчета с дължина 5 – 10 см, в най-различни комбинации.
Ясенолистният явор има еднополови, жълто-зелени цветове, които се появяват малко преди разлистването.[3] Мъжките цветове са събрани в снопчета, а женските са разположени в увиснали гроздовидни съцветия.[3] Дърветата са двудомни[3] – още една необичайна черта на ясенолистния явор; това означава, че всяко отделно дърво формира или мъжки, или женски съцветия. Плодовете са двойни крилатки, с ъгъл между крилцата на двете скрепени орехчета около 90°.[3]
Светлолюбив, но непретенциозен към почвата и адаптивен вид, който понася лесно градското замърсяване на въздуха. Тези му качества, както и множеството вариететни форми го правят изключително подходящ вид за парково и градско озеленяване и екстериорен дизайн. Бързорастящ е, но с кратък живот – около 80-100 години.
Ясенолистният явор е с произход Северна Америка, но е разпространен в много широк географски диапазон извън родината си – от Мезоамерика през Евразия до Австралия; на определени места е считан за инвазивно растение, успял е да се натурализира в някои части на Източен Китай и Полша. В България, освен като често срещано улично и парково дърво, той може да бъде открит и в диворастящо състояние почти навсякъде, с изключение на крайните югоизточни (Странджа) и югозападни (Славянка, Беласица, долината на Места) райони, до 1000 м[4] надморска височина.