Cuzman Shapcarev

Format:Инфокутија за личностCuzman Shapcarev

Faptu: 1 di shcurtu, anlu 1834, Ohãrda.

Muri: 18 di martsu, anlu 1909 (ilichii di 75 di anj), Sofia, Vãrgãria

Cuzman Atanasov Shapcarev (Ohãrda, 1 di shcurtu, anlu 1834 - Sofia, 18 di martsu, anlu 1909) - easti un di nai ma importantili adunãtori, publicãtori shi afirmatori a vãrgãreshtsãlor cãntits populari di reonlu machidunescu shi un di protslji Machidonj, cari scria manuali

Bibliografii

[alâxire | modificare sursă]

Cuzman Shapcarev easti faptu tu familia a unui oarfãn om cari avea a lui tehi, tu Ohãrda pi 1 di shcurtu, anlu 1834. Dipisi sculii primarã, ma ca eara oarfan, lipsea s-dãnãseascã cu educatsia.

Bana a lui s-alãxi cãndu lji deadirã posibilitati s-lu ljea loclu di dascal a lalã-su a lui. Ashi s-featsi dascal shi lucra Bituli, Ohãrda, Strug, Pãrlep shi Cucush pi limba gãrtseascã shi pi limba vãrgãreascã. Atumtsea lji cãnãscu Dimitria shi Constantin Miladinovi. Dupu urmili al Dimitrie Miladinov, a curi lji eara dziniri, ca Cuzman s-ansurã cu a lui hilji, ahurhi s-adunã cãntits populari shi alti operi. Cãndu lji anclisirã fratslji Miladinovtsi, Cuzman fãrã suxes adra efortu s-lã agiutã. Dupu a lor moarti, el prota s-dusi s-lucreadzã ca dascal Pãrlep, a dupu atsea shi Cucush.

Tu meslu ximedru, anlu 1893 fudzi Constantinopol, pitricut di Exarhia vãrgãreascã ta s-hibã redactor a unãi fimiridã vãrgãreascã cari eara tu plan ta s-publicheadzã aclo. Tu meslu yizmãciunj, anlu 1844 fudzi Plovdiv, Rumelia di Dat. Di la anlu 1900 el easti membru permanentu a Sutsatãljei literarã vãrgãreascã (cari ma amãnat u alãxi numa tu Academii vãrgãreascã ti shtintsã).

Tu soni di bana a lui, fudzi tu Vãrgãrii. Muri Sofia, la anlu 1909.

Cvantumlu shi calitatea a aduntlui material lu bagã Shapcarev anamisa di nai ma mãrlji adunãtori di cãntits populari nu mash tu Machidunii, ma shi pi Balcanlu tut. Tu a lui operi, Shapcarev s-spuni ca dupu originã easti Vãrgãr.

Lucru

[alâxire | modificare sursă]

dreapta|miniatura|239x239px|„Colectsii di vãrgãreshtsã cãntits populari“, Sofia, anlu 1891

  • 1866 — „Българский буквар“ ("Manual vãrgãrescu")
  • 1868 — „Голѣма българска читанка“, втора част на "Българский буквар ("Marli manual vãrgãrescu", a daua parti di "Manualu vãrgãrescu")
  • 1868 — „Кратко землеописание за малички детца“ ("Shcurtã descriptsii a planetãljei Tera ti njits ficiurits")
  • 1868 — „Кратка священа повестница от ветхий и новий завет“ ("Shcurtã pirmituseari spiritualã a Vecljul shi Nãulu giuratic")
  • 1869 — „Наръчно св. благовествование или сбор от евангелските чтения“ ("Manual al alju Tafoti icã colectsii di dghivãserli evenghelitsi")
  • 1870 — „Наръчний св. посланичник или сбор от апостолските чтения“ ("Manual al alju legatsii icã colectsii di dghivãseri apostolitsi")
  • 1874 — „Майчин язик“ ("Limba di dadã")
  • 1884 — „Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавление нещо и за живота на Нака С. Станишев“ ("Materiali cari u pirmitusescu bana a fratslor H. Miladinovi, Dimitria shi Constantin. Cu adunari tsiva shi ti bana al Naco S.Stanishev")
  • 1884 — „Материали за историята на възражданието българщината в Македония от 1854 до 1884 г.“ ("Materiali ti istoria ali renesansa a vãrgãramiljei tu Machidunii di la anlu 1854 pãnã la anlu 1884")
  • 1884 — „Русалии: древен и тврдѣ интересен българский обичай запазен и до днес в Южна Македония“ ("Rusalii: anticã shi multu interesantã adeti vãrgãreascã tsãnutã pãnã azã tu Machidunia di Sud")
  • 1885 — „Сборникъ отъ народни старини. Книга III. Български Народни Прикаски и Верования събралъ въ Македония и издава К. А. Шапкаревъ“ ("Colectsii di veclji lucri populari. Carti III. Pirmifi populari vãrgãreshtsã shi pistipseri adunã tu Machidunii shi publicheadzã C.A.Shapcarev").
Cadurlu dit soni al Shapcarev (1907).

Ligãturi exerni

[alâxire | modificare sursă]