Айдемир | |
Старообредната липованска руска църква „Покров Богородичен“ в махалата Татарица | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 6120 души[1] (15 март 2024 г.) 94,5 души/km² |
Землище | 64.745 km² |
Надм. височина | 39 m |
Пощ. код | 7538 |
Тел. код | 08675 |
МПС код | СС |
ЕКАТТЕ | 00895 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Силистра |
Община – кмет | Силистра Александър Сабанов (независим политик; 2023) |
Кметство – кмет | Айдемир Денчо Георгиев (ДСИ, НВ) |
Айдемир в Общомедия |
Айдемѝр е най-голямото село в България по население с постоянен адрес – 6588 жители, и второ по население с настоящ адрес – 6177 души към 15 септември 2022 г. [2] То се намира в Североизточна България, в община Силистра, област Силистра.
Селото се намира на 2 km южно от река Дунав и на 6 km западно от центъра на Силистра. Разположено е в Айдемирската низина, има обща площ 1115 дка.
Състои се от 3 части – Татарица (западната част), Айдемир (централната част) и Деленки (източната част). Татарица е населена с потомци на донски казаци, старообредци. Само на 200 метра източно от Деленки е западната индустриална зона на Силистра.
Село Айдемир възниква през османското владичество. Присъединеното (1955) село Татарица е основано от донски казаци старообредци (наречени по-късно липовани), избягали след църковните реформи на патриарх Никон от 1652 – 1666 г. и потушеното Булавинско въстание в Руското царство от 1707 – 1708 г.
Айдемир се споменава в османски документи от 1620 година като Айа (Ая) Тимур (в превод: Свети Тимур), от 1675 година като Айдемир, от 1792 година като Айтемир. За известен период селото се е наричало Княз Хесенски в чест на княз Александър Батенберг.
По Букурещкия мирен договор (1913) селото остава в румънска територия. В близост до него са открити сребърни монети от времето на цар Иван Александър през 1924 година.
Айдемир е върнат на България по Крайовската спогодба (1940).
Село Татарица е присъединено към село Айдемир през 1955 година. Айдемир е слят със Силистра от 24 ноември 1970 година, отделен е като самостоятелно село от 2 март 1976 година. Село Айдемир е административен център на едноименната община Айдемир (или Айдемирска община), съществувала през периодите:
Численост на населението според преброяванията през годините:[6][7]
|
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 6087 | 100.00 |
Българи | 5209 | 85.57 |
Турци | 468 | 7.68 |
Цигани | 7 | 0.11 |
Други | 64 | 1.05 |
Не се самоопределят | 35 | 0.57 |
Неотговорили | 304 | 4.99 |
Намира се в Татарица. В началото си църквата е била само параклис, но богослужения също са били изпълнявани. По-късно се достроява и освещава и получава вид, подобен на сегашния. През годините има пожар и много опити за грабеж. За изграждането на църквата са използвани модели на други православни храмове.
В покривната част е устроена глава – на която е поставена осемиращен кръст (руски, старообреден) – за слава на Исус Христос, разпънат на кръста. В края на храма е издигната камбанария със 7 камбани, за благовещявена към благослужения и възвещаване на неприсъстващите за действията в храма или за друго известяване за случило се нещо. Вътре храмът се състои от 3 части: олтар, средна и притвор (паперт).
Построена е от руски воини през 1829 година. Там се пазят 2 свещника, направени от дулата на руски пушки, многобройни ценни ръкописи, някои от които са писани на пергамент. Камбаната е подарена от руски войници по време на руско-турска война. Обявена е за паметник на културата през 1929 година. Има ценни икони от периода на упадъка на Тревненската художествена школа и иконопис.
Икономиката в Айдемир е развита. В покрайнините на селото има множество предприятия. Северно от центъра на селото след стадиона е разположено предприятие на „Каумет“ АД, а след него е соларен парк „Монтан-Ренар“.
Край селото на Дунав действа фериботен терминал Силистра (част от пристанище Силистра на територията на западната индустриална зона на Силистра) с ГКПП.
Айдемир се обслужва от 2 автобусни линии:
Всички автобуси, пътуващи към Русе, Тутракан, Ситово и Главиница, минават през с. Айдемир.
Селото има собствен футболен клуб – ФК „Айдемир“.
На Айдемир е наречена улица в квартал „Дървеница“ в София (Карта).
|