Александър Архипенко

Александър Архипенко
Олександр Порфирович Архипенко
Роден
Починал
ПогребанНю Йорк, САЩ
Кариера в изкуството
Жанракт,[1] натюрморт,[1] абстракционизъм[1]
НаправлениеФутуризъм,[1] кубизъм[1]
Александър Архипенко в Общомедия

Александър Порфирович Архипенко (на украински: Олександр Порфирович Архипенко) е украинско-американски авангарден художник, скулптор и график, активен във Франция и Съединените щати.[2][3][4][5] Той е един от първите, които прилагат принципите на кубизма в архитектурата, анализирайки човешката фигура в геометрични форми.[6]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Александър Архипенко е роден в Киев, Руска империя (дн. Украйна) през 1887 г. в семейството на Порфирий Антонович Архипенко и Поросковия Василевна Махова Архипенко; има по-голям брат – Евгений.

От 1902 до 1905 г. посещава Киевското художествено училище. През 1906 г. продължава образованието си по изкуства при Сергей Светославски, а по-късно същата година прави изложба с Александър Богомазов. След това се премества в Москва, където има шанс да изложи работата си в някои групови изложби.

Архипенко се мести в Париж през 1908 г.[7] и бързо се записва в Школата по изящни изкуства (École des Beaux-Arts), което напуска след няколко седмици.[8] Той е резидент в колонията на художника Ла Рюш, сред украински художници емигранти: Владимир Баранов-Росин, Соня Делоне-Терк и Натан Алтман. След 1910 г. прави изложби в Salon des Indépendants, Salon d'Automne заедно с Александра Екстер, Казимир Малевич, Вадим Мелер, Соня Делоне-Терк, Жорж Брак, Андре Дерен и др.

През 1912 г. Архипенко прави първата си самостоятелна изложба в музея „Фолкванг“ в Хаген в Германия, а от 1912 до 1914 г. преподава в собственото си художествено училище в Париж.

През 1923 г. Архипенко емигрира в САЩ.[7]

Принос към изкуството

[редактиране | редактиране на кода]

Архипенко, заедно с френско-унгарския скулптор Йозеф Чаки, прави първите публични изложби на кубистично изкуство в Париж в Salon des Indépendants и Salon d'Automne, съответно през 1910 и 1911 г. Двамата творци са първите след Пикасо,[7][9] които използват кубистичния стил в три измерения.[7][10] Архипенко се отклонява от неокласическата скулптура на своето време, използвайки фасетирани равнини и негативно пространство, за да създаде нов начин за гледане на човешката фигура, показвайки няколко изгледа на обекта едновременно. Той е известен с въвеждането на скулптурни празнини и с изобретателното си смесване на жанрове през цялата си кариера: разработване на „скулпто-картини“ и по-късно експериментиране с материали като прозрачен акрил и теракота. Вдъхновен от творбите на Пикасо и Брак, той също така получава признание за представянето пред по-широка публика на колажа като произведение на изкуството, чрез своята серия Medrano.[11][12]

Скулпторката Ан Уивър Нортън чиракува при Архипенко в продължение на няколко години.[13]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Woman combing her hair, 1914, bronze, Israel Museum, Jerusalem
    „Жена, която сресва косата си“, 1914 г., бронз, Израелски музей,Йерусалим
  • Gateway Sculptures, 1950, painted steel, University of Missouri–Kansas City.
    „Портал“, 1950 г., боядисана стомана, Университет на Мисури – Канзас Сити.
  • King Solomon on the University of Pennsylvania campus
    „Цар Соломон“, в кампуса на Пенсилванския университет
  • The gravesite of Alexander Archipenko in Woodlawn Cemetery, Bronx, NY
    Гробът на Александър Архипенко в гробището Уудлоун, Бронкс, Ню Йорк
  • „Савската царица“, 1961 г., в градината на скулптурите на Линден

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Michaelsen, Katherine J., Nehama Guralnik. Alexander Archipenko A Centennial Tribute. National Gallery of Art, The Tel Aviv Museum, 1986.
  • Archipenko, International Visionary. Smithsonian Institution Press, 1969.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д 2295
  2. ↑ Alexander Archipenko // Britannica. Посетен на 2023-02-16. Ukrainian-American artist (на английски)
  3. ↑ Oxford University Press. (на английски)
  4. ↑ Archipenko, Aleksandr // Benezit Dictionary of Artists. Т. 1. Oxford University Press, 2011-10-31. ISBN 978-0-19-977378-7. DOI:10.1093/benz/9780199773787.article.b00006597. Ukrainian, 20th century, male. Active in France and in the USA. (на английски)
  5. ↑ P. Lagasse, & Columbia University. Archipenko, Alexander // The Columbia Encyclopedia (8th ed.). Columbia University Press. Посетен на 2023-02-16. Ukrainian-American sculptor
  6. ↑ Oxford illustrated encyclopedia. Oxford [England], Oxford University Press, 1985–1993. ISBN 0-19-869129-7. OCLC 11814265. с. 21.
  7. ↑ а б в г Finding Aid // Alexander Archipenko papers, 1904–1986, (bulk 1930–1964). Archives of American Art. Посетен на 17 Jun 2011.
  8. ↑ Alexander Archipenko // Посетен на 27 July 2022.
  9. ↑ File:Womans Head Picasso.jpg Picasso, Woman's Head, modeled on Fernande Olivier
  10. ↑ The Archipenko Foundation, Chronology, 1910–1914 Архив на оригинала от 2013-05-31 в Wayback Machine.
  11. ↑ Alexander Archipenko | Ukrainian-American artist // Encyclopedia Britannica. Посетен на 2019-12-13. (на английски)
  12. ↑ Médrano II // Guggenheim. Посетен на 2019-12-13. (на американски английски)
  13. ↑ Jules Heller, Nancy G. Heller. North American Women Artists of the Twentieth Century: A Biographical Dictionary. Routledge, 19 December 2013. ISBN 978-1-135-63882-5.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alexander Archipenko в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​