Алесандро Блазети
| Алесандро Блазети Alessandro Blasetti | |
| италиански режисьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1 февруари 1987 г.
Рим, Италия |
| Погребан | Кампо Верано, Италия |
| Националност |  Италия |
| Учил в | Римски университет „Сапиенца“ |
| Режисура | |
| Активност | 1917–1981 |
| Уебсайт | |
| Алесандро Блазети в Общомедия | |
Алесандро Блазети (на италиански: Alessandro Blasetti; 3 юли 1900, Рим, Италия – 1 февруари 1987, пак там) е италиански филмов режисьор,[1] сценарист, монтажист и филмов критик, сред най-известните и значими на своето време, дотолкова, че може да бъде определен като „баща-основател на съвременното италианско кино“.[2]
Смятан е заедно с Марио Камерини за най-великия италиански режисьор на фашисткото пропагандно кино, чийто апологет е и в няколко случая: „Слънце“ (1929) – неговият дебютен филм е епично възвеличаване на възстановяването на режима и Бенито Мусолини го харесва много, а „Стара гвардия“ (1935) е възхвала на похода към Рим.
През петте десетилетия на своята дейност той успешно се измерва в най-разнообразни жанрове, от исторически епос до сантиментална комедия, като буквално измисля нови като фентъзито „Желязната корона“ (1941), епизодичния филм „Други времена – Дзабалдоне n. 1“ (1952), секси репортажа с „Европа през нощта“ (1958), и е сред първите филмови режисьори, които се налагат в телевизията.
Той беше голям новатор и е първият в Италия, който експериментира със звука с „Възкресение“ (1930) и с цвета с „Лов на лисица в Римската провинция“ (1938), отива до границите на позволеното, предлагайки първата гола сцена на италианското кино в „Желязната корона“ (1941) и в „Вечерята на насмешките“ (1942), лансира нови автори като Пиетро Джерми и звездната двойка София Лорен-Марчело Мастрояни в „Жалко, че е кучка“ (1954), и възражда като брилянтен актьор Виторио Де Сика в „Други времена“ (1951), след неореалистичния му успех.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Блазети е роден в Рим. След като следва право в Римския университет, избира да стане журналист и кинокритик. Работил е за няколко филмови списания и води кампания за национално кинопроизводство, което до голяма степен е прекратено в онзи момент. Повлиява на Италианския неореализъм с филма „Четири стъпки в облаците“ и е една от водещите фигури в италианското кино през Фашистката ера. Понякога той е известен като „бащата на италианското кино“ заради борбата и ролята му в съживяването на индустрията в края на 20-те години.
Умира в Рим на 86-годишна възраст.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Кино
[редактиране | редактиране на кода]| година | филм | оригинално заглавие | Бел. |
|---|---|---|---|
| 1929 | Слънце | Sole | |
| 1930 | Нерон | Nerone | |
| 1931 | Майка земя | Terra madre | |
| 1931 | Възкресение | Resurrectio | |
| 1932 | Палио | Palio | |
| 1932 | Масата на бедните | La tavola dei poveri | |
| 1933 | Случаят Халер | Il caso Haller | |
| 1934 | 1860 | 1860 | |
| 1934 | Служителката на тате | L'impiegata di papà | |
| 1934 | Стара гвардия | Vecchia guardia | |
| 1935 | Алдебаран | Aldebaran | |
| 1937 | Пармска графиня | Contessa di Parma | |
| 1938 | Еторе Ферамоска | Ettore Fieramosca | |
| 1938 | Лов на лисица в Римската провинция | Caccia alla volpe nella campagna romana | |
| 1939 | Предистория | Retroscena | |
| 1939 | Приключение на Салватор Роза | Un'avventura di Salvator Rosa | |
| 1941 | Желязната корона | La corona di ferro | |
| 1942 | Вечерята на насмешките | La cena delle beffe | |
| 1942 | Четири стъпки в облаците | Quattro passi fra le nuvole | |
| 1943 | Никой не се връща назад | Nessuno torna indietro | |
| 1946 | Един ден в живота | Un giorno nella vita | |
| 1949 | Фабиола | Fabiola | |
| 1950 | Първо причастие | Prima comunione | |
| 1952 | Други времена - Дзибалдоне n. 1 | Altri tempi - Zibaldone n. 1 | |
| 1952 | Пламъкът | La fiammata | |
| 1954 | Днешни времена - Дзибалдоне n. 2 | Tempi nostri - Zibaldone n. 2 | |
| 1954 | Жалко, че е кучка | Peccato che sia una canaglia | |
| 1956 | Късметът да си жена | La fortuna di essere donna | |
| 1957 | Любов и брътвежи | Amore e chiacchiere | |
| 1958 | Европа през нощта | Europa di notte | документален |
| 1961 | Аз обичам, ти обичаш... | Io amo, tu ami... | документален |
| 1961 | Двамата врагове | I due nemici | |
| 1962 | Четирите истини | Le quattro verità | еп. La lepre e la tartaruga |
| 1963 | Лиолà | Liolà | |
| 1966 | Аз, аз, аз... и другите | Io, io, io... e gli altri | |
| 1967 | Момичето на снайпериста | La ragazza del bersagliere | |
| 1969 | Симон Боливар | Simon Bolivar |
Телевизия
[редактиране | редактиране на кода]- La lunga strada del ritorno (1962) - три епизода
- Gli italiani del cinema italiano (1964) - шест епизода
- Napoli 1860 - La fine dei Borboni (1970) - два епизода от сериала I giorni della storia
- 10 giugno 1940 (1970) - епизод Dov'eravate?
- Anni 60: una notte in Europa (1970)
- Storie dell'emigrazione (1972) - пет епизода
- I mercoledì del papa (1973)
- L'arte di far ridere (1974) - пет епизода
- Racconti di fantascienza (1978) - три епизода
- L'arte di far ridere (1980)
- Il mio amico Pietro Germi (1980)
- Venezia: una mostra per il cinema (1981)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Alessandro Blasetti(1900-1987), IMDb.com.
- ↑ Tullio Kezich, Cent'anni fa nasceva Blasetti, regista-dittatore e maestro di tutti, in Il Corriere della Sera, 3 luglio 2000. Архивирано от оригинала на 30 юли 2012 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
|
