Антонио Конте

Вижте пояснителната страница за други личности с името Конте.
Антонио Конте
Лична информация
Роден31 юли 1969 г. (55 г.)
Ръст1. 78 m
Постатакуващ полузащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1985 – 1991
1991 – 2004
Общо:		 Лече
Ювентус		81
296
377		(1)
(29)
(30)
Национален отбор
1994 – 2000 Италия20(2)
Треньор
2005 – 2006
2006
2007
2007 – 2009
2009 – 2010
2010 – 2011
2011 – 2014
2014 – 2016
2016 – 2018
2019 – 2021
2021 – 2023
2024 –		 Сиена (помощник)
Арецо
Арецо
Бари
Аталанта
Сиена
Ювентус
Италия
Челси
Интер
Тотнъм Хотспър
Наполи
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Антонио Конте в Общомедия

Антонио Конте (на италиански: Antonio Conte) е италиански футболист, полузащитник и треньор. Играч (1994 – 2000) и треньор (2014 – 2016) на националния отбор на Италия.

Футболист

[редактиране | редактиране на кода]

Играл е само в 2 италиански футболни отбора. Започва професионалната си кариера през 1985 г. в Лече (89 мача, 1 гол). През 1991 г. преминава в Ювентус. Тук до 2004 г. изиграва 296 мача с 28 гола. В националния отбор на своята страна дебютира през 1994 г. До 2000 г. изиграва 20 мача с отбелязани 2 гола. Носител на сребърен медал от Световното първенство през 1994 г. Носител на сребърен медал от европейското първенство през 2000 г.

Треньор

[редактиране | редактиране на кода]

Арецо

[редактиране | редактиране на кода]

След като се пенсионира, Конте става помощник-мениджър на Луиджи Де Канио в Сиена през сезон 2005/06. През юни 2006 година, той подписва с втородивизионния АК Арецо, но поради слаби резултати бива уволнен през октомври. През 2007 година отново застава начело на АК Арецо, като записва 5 поредни победи. Това, обаче не е достатъчно за оцеляване и отбора изпада в по-долна дивизия.

Бари

[редактиране | редактиране на кода]

В края на 2007 година подписва с отбора на Бари. Там той се справя много добре като успява да спаси отбора от изпадане. Още следващия сезон успява и да спечели Серия Б и да класира отбора в Серия А.

Аталанта

[редактиране | редактиране на кода]

През 2009 г. поема отбора на Аталанта. Там обаче не се задържа дълго, тъй като възниква неразбирателство между него и феновете на отбора.

Сиена

[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 година е представен като нов старши треньор на Сиена. Основната му цел там е да класира отбора в Серия А, което той прави.

Ювентус

[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 година Конте се връща в Ювентус като треньор. Неговата задача там е да направи отбора шампион в Серия А в сезон 2011/12 и в крайна сметка успява, като отборът не допуска нито една загуба през сезона. Същата година печели и Суперкупата на Италия. На 27 януари 2013 г. Конте е обявен за треньор за 2012 г. от Асоциацията на професионалните футболисти в Италия. В дебютния си сезон в Шампионска лига 2012/13, Конте извежда отбора до четвъртфиналната фаза. В груповата фаза Ювентус успява да победи действащия шампион Челси, а в последния кръг, на практика и го изхвърля от турнира като е победен отбора на Шахтьор Донецк. На осминафинала Ювентус срещат отбора на Селтик и го отстраняват с две победи с общ резултат 5:0. На четвъртфинала Ювентус е отстранен от Байерн Мюнхен. В същия сезон в Серия А, Конте печели титлата за втори пореден път. В следващия сезон извежда отбора до трета поредна титла в Италия и до полуфинал в Лига Европа. Същия сезон са подобрени два рекорда в Серия А. Първият е за най-много спечелени мачове в един сезон (33), а вторият за най-много спечелени точки в един сезон (102). Вторият е и европейски рекорд в първенствата от топ 5.[1] На 15 юли 2014 г. Конте подава оставка.[2]

Италия

[редактиране | редактиране на кода]

През август 2014 г. Конте става треньор на Италия.[3] Записва победа при дебюта си начело на националния отбор в контрола срещу Нидерландия, спечелена с 2:0.[4]

Челси

[редактиране | редактиране на кода]

На 4 април 2016 г. е обявено, че Конте ще поеме английския Челси през лятото на същата година след края на Евро 2016.[5] Още в дебютния си сезон печели титлата в Англия.[6]

Конте е изпратен на трибуните за първи път в кариерата си в Челси по време на първото полувреме на домакинския мач срещу Суонзи Сити на 29 ноември 2017 г. Той спори с четвъртия съдия Лий Мейсън относно решението на рефера Нийл Суорбрик да отсъди аут, а не корнер за Челси, след което реферът го гони. Конте се извинява след това, но въпреки това е обвинен в лошо поведение от ФА.[7]

На 19 май 2018 г. Конте извежда Челси до победа с 1:0 над Манчестър Юнайтед във финала за ФА Къп 2018.[8] Челси завършва на пето място в лигата в края на сезона, като пропуска да се класира за Шампионската лига. Конте е уволнен от Челси на 13 юли 2018 г. и е заменен от Маурицио Сари.[9] През този период се твърди, че клубът е загубил £26,6 милиона при изплащане на обезщетението на Конте, неговия екип и съдебни такси, според сметките на Челси.[10]

Интер

[редактиране | редактиране на кода]

На 31 май 2019 г. Конте е назначен за старши треньор на клуба от Серия А Интер Милано.[11] На 26 август 2019 г. Интер печели първия си мач от калчото с 4:0 срещу Лече.[12] Интер завършва сезона втори след Ювентус в надпреварата за титлата в Серия А.[13] Интер също стига до финала на Лига Европа, но претърпява загуба с 2:3 от ФК Севиля в Кьолн на 21 август 2020 г.[14]

След равенството на Аталанта срещу Сасуоло на 2 май 2021 г. Интер е потвърден като шампион за първи път от 11 години, слагайки край на серията от девет поредни титли на Ювентус.[15] Въпреки постигането на слава в Серия А, на 26 май 2021 г. Интер обявява, че Конте е напуснал клуба по взаимно съгласие. Съобщава се, че напускането му се дължи на разногласия с борда на клуба относно летните трансфери за следващия сезон.[16][17]

Тотнъм

[редактиране | редактиране на кода]

Конте е назначен за старши треньор на Тотнъм Хотспър на 2 ноември 2021 г. след уволнението на Нуно Ешпирито Санто предишния ден. Той подписва 18-месечен договор с опция за още една година.[18][19] Първият му мач начело на Тотнъм е победа с 3:2 срещу нидерландския СБВ Витесе.[20] Първият му мач във Висшата лига е равенство 0:0 като гост срещу Евертън на 7 ноември 2021 г.[21] На 1 януари 2022 г., след късна победа срещу Уотфорд, Конте става първият мениджър на Тотнъм, останал непобеден в първите си осем мача в лигата.[22]

Конте класира Тотнъм за Шампионската лига за първи път от 2019/20 г., след като печели с 5:0 като гост срещу Норич Сити и завърши четвърти през сезон 2021/22 на Висшата лига.[23] През февруари 2023 г. Конте претърпява операция и управленските отговорности са временно предадени на асистента Кристиан Стелини, който успява да спечели заслужена победа с 1:0 срещу Манчестър Сити.[24][25] Конте се завръща в клуба за следващите мачове, поражение с 1:4 от Лестър Сити и поражение с 0:1 от Милан.[26][27] След преглед на 16 февруари е обявено, че Конте ще се върне в Италия, за да продължи възстановяването си, като Стелини отново поема задълженията му.[28]

На 18 март 2023 г. Конте дава пресконференция след равенството 3:3 при гостуването на последния в лигата Саутхемптън, след като Тотнъм допуска загуба с 1:3. Конте казва, че вижда „егоистични играчи“, които „не влагат сърцето си [в това]“, и възнамерявайки да обясни текущата ситуация на клуба[29], той заявява: „Историята на Тотнъм е следната. Двадесет години тук е собственикът и те никога не са спечелили нещо, но защо? Вината е само на клуба или и на всеки мениджър, който остава тук?"][30][31] На 26 март 2023 г. след отпадания в Шампионската лига, както и във ФА Къп, Тотнъм обявява, че Конте е напуснал клуба по взаимно съгласие.[32] По времето на неговото напускане Тотнъм е четвърти във Висшата лига, на две точки пред Нюкасъл Юнайтед, който има два мача по-малко.[33]

Скандал

[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 година Конте е обвинен в укриване на престъпление, докато е бил старши треньор в АК Сиена. В крайна сметка бива наказан за 10 месеца да не води отбора на Ювентус по време на мач. Впоследствие наказанието му е намалено на 4 месеца. На 9.12.2012 г. се завръща на пейката в мач срещу отбора на Палермо, в който бианконерите печелят с 0:1.

Успехи

[редактиране | редактиране на кода]

Футболист

[редактиране | редактиране на кода]

Ювентус

Италия

Треньор

[редактиране | редактиране на кода]

Бари

Ювентус

Интер

Челси

Индивидуални

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.sportal.bg.
  2. ↑ Winner.bg Архив на оригинала от 2014-08-15 в Wayback Machine.
  3. ↑ Конте е треньор на Италия
  4. ↑ Успешен дебют за Конте Архив на оригинала от 2016-08-18 в Wayback Machine.
  5. ↑ Официално: Антонио Конте е новият мениджър на Челси Архив на оригинала от 2016-04-07 в Wayback Machine.
  6. ↑ Sportal.bg
  7. ↑ Chelsea coach Antonio Conte charged with misconduct by FA after being sent to the stands vs Swansea // Evening Standard. Архивиран от оригинала на 1 December 2017. Посетен на 30 November 2017.
  8. ↑ Eden Hazard penalty settles FA Cup final as Chelsea edge past Man Utd // The Daily Telegraph. 19 May 2018. Архивиран от оригинала на 11 January 2022. Посетен на 19 May 2018.
  9. ↑ Antonio Conte: Chelsea sack Italian after two years in charge // BBC Sport. 13 July 2018. Архивиран от оригинала на 18 August 2020. Посетен на 13 July 2018.
  10. ↑ Antonio Conte sacking cost Chelsea £26.6m, accounts show // Sky Sports. Архивиран от оригинала на 7 January 2020. Посетен на 7 January 2019.
  11. ↑ OFFICIAL: Inter appoint Conte // Football Italia, 31 May 2019. Архивиран от оригинала на 9 June 2019. Посетен на 31 May 2019.
  12. ↑ Inter vs Lecce // BBC, 26 August 2019. Архивиран от оригинала на 27 August 2019. Посетен на 28 August 2019.
  13. ↑ Marotta rivendica i meriti del club: "L'Inter ha creato un modello" // msn.com, 2 August 2020. Архивиран от оригинала на 19 March 2023. Посетен на 9 August 2020.
  14. ↑ Sevilla 3-2 Inter: Sevilla win the Europa League! // UEFA.com, 21 August 2020. Архивиран от оригинала на 23 August 2020. Посетен на 1 September 2020.
  15. ↑ Inter Milan: Italian giants win first Serie A for 11 years // BBC Sport, 2 May 2021. Архивиран от оригинала на 3 August 2021. Посетен на 2 May 2021.
  16. ↑ Official Statement from FC Internazionale Milano // Inter Milan, 26 May 2021. Архивиран от оригинала на 12 March 2022. Посетен на 26 May 2021.
  17. ↑ Romano, Fabrizio. Antonio Conte leaves Inter over plan to sell €80m of players this summer // 26 May 2021. Архивиран от оригинала на 7 July 2021. Посетен на 2 November 2021.
  18. ↑ Antonio Conte appointed new Head Coach // Архивиран от оригинала на 9 November 2021. Посетен на 2 November 2021.
  19. ↑ Antonio Conte: Tottenham appoint former Chelsea boss as new manager // BBC Sport. 2 November 2021. Архивиран от оригинала на 31 May 2022. Посетен на 2 November 2021.
  20. ↑ Spurs 3-2 Vitesse // BBC Sport. 4 November 2021. Архивиран от оригинала на 6 December 2021. Посетен на 6 December 2021.
  21. ↑ Everton 0-0 Spurs // BBC Sport. 7 November 2021. Архивиран от оригинала на 29 November 2021. Посетен на 6 December 2021.
  22. ↑ Watford 0-1 Tottenham // 1 January 2022. Архивиран от оригинала на 2 January 2022. Посетен на 2 January 2022.
  23. ↑ Premier League Golden Boot 2022: Son Heung-min and Mohamed Salah share top scorer award // The Independent. 22 May 2022. Архивиран от оригинала на 21 September 2022. Посетен на 22 May 2022.
  24. ↑ Media, P. A. Tottenham manager Antonio Conte has surgery to remove gallbladder // The Guardian. 2023-02-01. Архивиран от оригинала на 6 February 2023. Посетен на 2023-02-06.
  25. ↑ Thomas-Humphreys, Harry. Why Antonio Conte isn't on the bench for Tottenham against Manchester City // 2023-02-05. Архивиран от оригинала на 6 February 2023. Посетен на 2023-02-06.
  26. ↑ Leicester come back to blow away sloppy Spurs // BBC Sport. Архивиран от оригинала на 11 February 2023. Посетен на 2023-02-11.
  27. ↑ Glendenning, Barry. Milan 1-0 Tottenham: Champions League last-16 first leg – as it happened // the Guardian. 2023-02-14. Архивиран от оригинала на 16 February 2023. Посетен на 2023-02-16.
  28. ↑ Conte won’t return to work until 'entire recovery' // BBC Sport. Архивиран от оригинала на 16 February 2023. Посетен на 2023-02-16.
  29. ↑ Pitt-Brooke, Jack. How Conte's Tottenham turned 'toxic': The tension he brought proved too much // Посетен на 2023-03-27.
  30. ↑ Conte press conference: My players were selfish // Посетен на 2023-03-26.
  31. ↑ Conte's furious media conference after Spurs draw // BBC Sport. Посетен на 2023-03-26.
  32. ↑ Club announcement – Antonio departs // Посетен на 2023-03-26.
  33. ↑ Hytner, David. Antonio Conte departs Tottenham after breakdown in relations with club // 26 March 2023. Посетен на 27 March 2023.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]