Арвид Аугуст Афзелиус Arvid August Afzelius | |
шведски фолклорист | |
Роден | |
---|---|
Починал | 25 септември 1871 г.
Еншьопинг, Швеция |
Погребан | Швеция |
Религия | лутеранство |
Учил в | Упсалски университет[1][2][3] |
Научна дейност | |
Област | Фолклористика, история |
Арвид Аугуст Афзелиус в Общомедия |
Арвид Аугуст Афзелиус (на шведски: Arvid August Afzelius) е шведски фолклорист, духовник, поет, историк и преводач.[4]
Роден е на 8 октомври 1785 година в Бродеторп, Весерйоталанд. Съвместно с Ерик Густаф Гейер събира шведски народни песни, издадени в голям тритомен сборник през 1814 – 1817 година. От 1828 година до смъртта си е свещеник в Еншьопинг, където продължава литературната си дейност, пише стихове и история на крал Карл XII и съставя преводи на „Поетична Еда“ и „Сага за Хервьор“.
Арвид Аугуст Афзелиус умира на 2 септември 1871 година в Еншьопинг.
|