Артър Хейли

Артър Хейли
Arthur Hailey
канадски писател от английски произход
Роден
Починал
24 ноември 2004 г. (84 г.)

Религияагностицизъм[1]
Националност Великобритания
 Канада
Литература
Период1958 – 2004
Жанровероман, трилър
Известни творби„Окончателна диагноза“ (1958)
„Хотел“ (1965)
„Летище“ (1968)
Семейство
СъпругаДжоан Фишуик (1944 – 1950; развод)
Шийла Дънлоп (1951 – 2004; до смъртта му)
Деца6

Уебсайт
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Артър Хейли (на английски: Arthur Hailey) е британско-канадски писател, прекарал по-голямата част от живота си в Канада, САЩ и Бахамските острови. Известен е като автор на остросюжетни популярни романи.

Артър Хейли е роден в Лутън, Англия. Служи в Кралските военновъздушни сили от началото на Втората световна война през 1939 г. до 1947 г., когато се мести да живее в Канада.

След като известно време работи като журналист на непълен работен ден става писател, окуражен от успеха на телевизионната му драма „Полет в опасност“, която привлича голям зрителски интерес и по пиесата е отпечатана книга.

През 50-те години Артър Хейли заминава за САЩ, където написва 10 романа, които се превръщат в бестселъри. Романите му са продадени са в 200 милионен тираж и са преведени на 38 езика в над 40 страни по целия свят.

Преди да започне да работи върху произведенията си писателят си води подробни бележки и събира достоверни материали и източници. Така например, преди да напише романа „Хотел“, Хейли изчита цялата информация, посветена на хотелската индустрия, която успява да намери, стараейки се да предаде по-реалистично и автентично атмосферата в хотелиерския бранш. Романите му „Летище“, „Окончателна диагноза“, „Колела“, „Банкери“, „Вечерни новини“ описват живота на обикновените хора, трудностите, с които се сблъскват в ежедневието си и героичния начин, по който преодоляват несгодите, които съдбата им поднася.

В последната му книга „Детективи“, написана през 1997 г., главният герой, който е сериен убиец, решава преди да седне на електрическия стол да разголи душата си пред детектив Малкълм, вместо да отнесе тъмните си тайни в отвъдното.

Критиците му отхвърлят творбите му като сковани, с накъсана сюжетна линия, но неговите почитатели ги опровергават, класирайки произведенията му като №1 по продажби.

След успеха на книгата му „Хотел“, през 1965 г. той се премества да живее в Калифорния, а през 1969 г. заминава за Бахамските острови, за да избегне високите канадски и американски данъци.

Последните години от живота си прекарва заедно с втората си съпруга Шийла. Двамата живеят в луксозен жилищен комплекс на остров Ню Провидънс на Бахамите. Има четирима внуци: Пол Хейли, Ема Хейли, Райън Хейли и Кристофър Хейли.

  • Runway Zero-Eight (1958)
    Полет в опасност, изд. „Rolis“ (1992), изд.: ИК „Бард“, София (1997), прев. Емануел Икономов
  • The Final Diagnosis (1959)
    Окончателна диагноза, изд.: „Народна култура“, София (1986, 1992), изд. „Лира принт“ (1996), изд.: ИК „Бард“, София (1998), прев. Веселин Лаптев
  • In High Places (1960)
    Живот по върховете, изд. „Атлантис“ София (1992, 1995), изд. „Емас: Глобус“ София (1997, 2004), прев. Димитър Матев
  • Hotel (1965)
    Хотел, изд.: ОФ, София (1988), изд. „Ив. Вазов“ (1990), изд. „Емас: Глобус“ София (1997), прев. Пламен Матеев
    Хотел, изд.: „Сиела“, София (2018), прев. Камен Велчев
  • Airport (1968)
    Летище, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1990), изд. „Сампо“ (1997), изд. „ИК „Кръгозор“ (2009), изд.: ИК „Бард“, София (2019), прев. Людмила Колечкова
    Летище, изд. „Галимар 2000“ (1994), прев. Пепи Димов
  • Wheels (1971)
    Колела, изд.: „Народна култура“, София (1988), изд. „Емас: Глобус“ София (1997), прев. Веселин Лаптев
  • The Moneychangers (1975)
    Банкери, изд. „Свят“ София (1992, 1995), изд.: ИК „Бард“, София (1997, 2018), прев. Правда Игнатова
  • Overload (1979)
    Претоварване, изд. „Нимб“ Велико Търново (1991), изд. „Богас“ (1993), прев.
    Свръхнатоварване, изд. „Емас: Глобус“ София (1995, 1998), прев. Алена Георгиева
  • Strong Medicine (1984)
    Опасно лекарство, изд. „Ив. Вазов“ (1992, 1995), изд.: ИК „Бард“, София (2019), прев. Владимир Ганев
  • The Evening News (1990)
    Вечерните новини, изд. „Интерпринт“ (1992), изд. „Сампо“ (1995, 1997, 1998), прев. Мариана Екимова-Мелнишка
  • Detective (1997)
    Детективи, изд.: ИК „Бард“, София (1997), прев. Крум Бъчваров

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1956 г.: награда „Canadian Council of Authors and Artists award“
  • 1957 г.: награда „Best Canadian TV Playwright award“
  • 1958: награда „Best Canadian TV Playwright award“
  • 1958 г.: номинация за наградата „Primetime Emmy Awards“ в категорията „Best Teleplay Writing – One Hour or More“ за епизода „No Deadly Medicine“ от сериала „Studio One“ (1948)
  • 1962 г.: награда „Doubleday Prize Novel award“