Асен Йорданов

Вижте пояснителната страница за други личности с името Асен Йорданов.

---

Асен Йорданов Assen «Jerry» Jordanoff
българо-американски инженер
Асен Йорданов през 1939 г.
Роден	2 септември 1896 г. София, България
Починал	19 октомври 1967 г. (71 г.) Уайт Плейнс, САЩ
Техника
Област	Самолетостроене
Асен Йорданов в Общомедия

Асен Христов Йорданов (1896 – 1967) е български изобретател, инженер и авиатор. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството в България и има принос в развитието на американската авиация. „Йорданов залив“ на Земя Греъм в Антарктида е кръстен на негово име.^[1][2][3][4]

Биография

Асен Йорданов е роден в София на 2 септември 1896 г.,^[5] син на Христо Йорданов, инженер и химик. От малък любимото му занимание е да прави хвърчила. През лятото на 1912 г., придружен от баща си, посещава технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. После баща му го изпраща да учи в Гренобъл, но той постъпва в училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие „Етан“.

Балканската война

По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград. Там той продължава да работи върху конструирането на първия български самолет „Експрес“ („Йорданов-1“), който завършва през лятото на 1915 г.

Самолетът „Йорданов-1“

След неговото изпитание специална комисия от Министерството на войната заключава:

„

Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов – за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене.

“

В ежедневния вестник „София“ от 21 август 1915 г. четем:

„

От няколко дни в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летене, един аероплан, комбиниран и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов, син на Христо Йорданов, бивш управител на Централната земеделска банка. Този български аероплан е една сполучлива комбинация от съществуващите видове аероплани от типа „биплан“. Непълнолетният българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройство, предпазващо апарата от падане... В самолетостроенето е внесено едно изобретение от българин – нещо, което не може да не погъделичка националното ни чувство и народна гордост.

“

Първата световна война

През Първата световна война Асен завършва гимназиалното си образование във II мъжка гимназия и е приет в Школата за запасни офицери. Три месеца по-късно постъпва в Авиационното училище в Божурище, което завършва в кратък срок и с чин поручик заминава на фронта.

Във въздушното отделение в с. Удово му се поверява боен самолет, с който взема участие във въздушни боеве. За проявена изключителна храброст е награден с орден за храброст.

След войната Ньойският договор забранява България да има авиация, самолетите ѝ са унищожени, личният състав е уволнен. Това е силно обезкуражаващо за летеца и конструктора Асен Йорданов.

В Америка

През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от един милион долара.

Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. С парична помощ от българското правителство двамата българи пристигат в САЩ, но конкурсът не се провежда, защото от други страни не се престрашават да участват.

С разрешение на правителството Асен Йорданов остава в САЩ.

Първоначално върши каквато и да е работа и старателно изучава английски.

След време постъпва чертожник в конструкторското бюро на заводите Curtiss, сетне става летец-изпитател. Продължава да учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Работи за компаниите LWF (Lowe, Willard & Fowler Engineering Co.), Curtiss Aeroplane Company и Curtiss-Wright Corporation^[6]

През 1941 г. Асен Йорданов основава дружество „Jordanoff Aviation Company“, преименувано по-късно в „Jordanoff Corporation“, придружено от „Jordanoff Electronics“. Ателиетата му заемат четирите етажа на сградата на „Медисън авеню“ в Ню Йорк. Дейността им е в тясна връзка с военната отбрана на САЩ и се намира в строга секретност.

Неговата популярност нараства, когато открива авиационно училище.

Научни трудове

Асен Йорданов е автор на многобройни трудове с практическа стойност, посветени на пилотирането и теоретичната подготовка на пилотите, включително за дневно и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната промишленост.^{[7][8][9][10][11][12][13][14][15]}

В САЩ са продадени 750 000 екземпляра от книгите му. Те са преведени в много страни, включително и СССР. Текстът в тях е сбит, точен и е придружен от илюстрации. Това може да се определи като визуално преподаване. Йорданов използва обикновено разговорен стил, сякаш се обръща към читателите като към свои ученици и приятели. Той често добавя към своите технически илюстрации някои комикси, които превръщат сухата материя в приятна и лека за четене.

След войната започва упадък в кариерата на Йорданов. Той престава да работи в сферата на авиацията и се насочва към нови области.

През 1950-те години Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата Джордафон – предтеча на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си.

Умира на 19 октомври 1967 г. на 71-годишна възраст. Прахът от урната е разпръснат със самолет в небето над Америка.

Още приживе неговите заслуги са признати. Името му е вписано в „Книгата за почетни граждани на Ню Йорк“, портретът му е изложен в „Залата на славните“ в нюйоркското летище „Ла Гуардия“.

В „National Air and Space Museum“ към Смитсоновия институт са изложени негови вещи и лични архиви.^[6]

Памет

На Асен Йорданов е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ (Карта) в София и булевард в югоизточната част на града (Карта).

Книги от Асен Йорданов

• Flying and How to Do It („Летенето и как то се прави“) е публикувана през 1932 г. и преиздадена през 1940 г. Тя запознава кандидат-летеца с основните понятия за летенето. Изяснени са техническите възможности на самолета във въздуха, най-важните правила за управление, приборите на таблото, проблемите при излитане, кацане и завиване и много други.
• Your Wings („Вашите криле“), която е едно комплексно помагало за подготовката на пилоти, е може би най-прочутата книга на Йорданов. Издадена е през 1936 г. и е преиздадена през 1939 и 1942 г. Отпечатани са повече от 250 000 екземпляра. Преведена е във Франция, Италия, СССР и Полша, но е непозната в България, както за жалост и цялото му творчество.
• Through the Overcast („През облаците“) е публикувана през 1938 г. и е преиздадена през 1939, 1940, 1941 и 1943 г. Преведена е в Япония, СССР, Италия и Уругвай. Това е едно помагало за полети при различни метеорологични условия и по прибори.
• Safety in Flight („Сигурност при летенето“) е публикувана през 1941 г. и е преиздадена през 1943 г. Тя е предназначени за пилоти, които се готвят за професионалисти.
• The Man behind the Flight („Човекът в сянката на самолетите“) е издадена през 1942 г. Тя е предназначена за авиоинженерите и авиотехниците. Съдържа информация за конструкцията, експлоатацията и ремонтите на самолетите.
• Power and Flight („Мощност и полет“), издадена през 1944 г., също е предназначена за авиоинженерите и авиотехниците. В нея се разглеждат двигателите с вътрешно горене, техният контрол и ремонт.
• Dials and Flight („Уредите при полет“) е издадена през 1947 г. Това е едно илюстровано пособие за работата с различните авиационни прибори по време на полет. Описват се тяхното производство, използване, поддържане в изправност и ремонт.
• Men and Wings („Хора и криле“) е една кратка илюстрована история на авиацията, издадена през 1942 г. от фирмата Curtiss-Wright, с която Йорданов е свързан.
• Jordanoff's Illustrated Aviation Dictionary („Илюстрован авиационен речник на Йорданов“) е публикуван през 1942 г. и преиздаден през 1944 г. Речникът съдържа 2057 термина, към всеки от които има обяснителна илюстрация.

Книги за Асен Йорданов

Милка Маркова (сестра на Асен Йорданов): „Асен Йорданов и авиацията“. Изд-во Societé des Gens de Lettres, Париж, 1995.

Източници

1. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Jordanoff Bay.
2. Asen Yordanov
3. Scientific Wonders of Bulgaria: The Bulgarian pilot who taught America how to fly, архив на оригинала от 11 юли 2018, https://web.archive.org/web/20180711192955/http://www.standartnews.com/english/read/scientific_wonders_of_bulgaria_the_bulgarian_pilot_who_taught_america_how_to_fly_-7457.html, посетен на 1 юни 2018 
4. Assen Jordanoff – the man who contributed to America's airpower
5. Стоянов-Окела, Константин. Българският авиоконструктор Асен Йорданов – гордостта на американското самолетостроене // liternet.bg. liternet.bg, 2003. Посетен на 17 септември 2014.
6. Assen Jordanoff Papers 1897 – 1967 // Архивиран от оригинала на 2018-08-14. Посетен на 14 август 2018. (на английски)
7. UNIDIRECTIONAL AIRPORT CA543705 (A) ― 1957-07-16^{[неработеща препратка]}
8. Aerial navigation US1613834 (A) ― 1927-01-11^{[неработеща препратка]}
9. Vacuum-cleaner attachment for motor vehicles US1654652 (A) ― 1928-01-03^{[неработеща препратка]}
10. Telephone system for automatic answering, recording messages, and recording normal conversations US2539139 (A) ― 1951-01-23^{[неработеща препратка]}
11. Vacuum-cleaner attachment for motor vehicles US1654653 (A) ― 1928-01-03^{[неработеща препратка]}
12. Snow removal construction US2634659 (A) ― 1953-04-14^{[неработеща препратка]}
13. Unidirectional airport US2765994 (A) ― 1956-10-09^{[неработеща препратка]}
14. Container closure US2906421 (A) ― 1959-09-29^{[неработеща препратка]}
15. Telephone recorder cabinet USD161842S – 1951-02-06

Външни препратки

• Евгени Андонов, „Асен Йорданов – реалният образ“, списание „Аеро“, брой 84, август 2015 г.
• Биография от Константин Стоянов-Окела
• Биография от Пламен Антонов