„Ленин“ | |
Клас и тип | ледоразбивач |
---|---|
Служба | |
Заложен | 1957 |
Спуснат на вода | 1959 |
Влиза в строй | 1959 |
Изведен от експлоатация | 1989 |
Състояние | Превърнат в музей |
Основни характеристики | |
Бруто тонаж | 16 000 t |
Дължина | 134 m |
Ширина | 27,6 m |
Газене | 10,5 m |
Задвижване | Три ядрени реактора ОК-150 (90 MW всеки) два ядрени реактора ОК-900 (171 MW всеки, след 1970 г.) |
Скорост | 18 възела (33 km/h) |
Екипаж | 243 |
„Ленин“ в Общомедия |
„Ленин“ е съветски атомен ледоразбивач. Наименуван е на видния съветски и партиен ръководител Владимир Ленин.
Това е първият надводен плавателен съд, задвижван с ядрена енергия. Въведен е в експлоатация през 1959 г. за прокарване на коридори през арктическия лед за товарни кораби, движещи се по Северния морски път. Корабът е изведен от експлоатация през 1989 година и днес функционира като музей в Мурманск[1].
Строителството на кораба започва през 1957 година в Ленинград и приключва през 1959 г. Корабът е спуснат на вода и въведен в експлоатация още същата година, за да разбива ледената покривка в западната част на Северния морски път между Мурманск и редица пристанища по арктическия бряг на Сибир. Въпреки високите разходи по поддръжка в началото, ядреният корабен двигател се оказва огромно предимство поради неограничения му обсег в изключително тежки условия[1].
Първоначално „Ленин“ е задвижван от три ядрени реактора, два от които се използват активно и един служи като резервна мощност. През втората половина на 1960-те години установката претърпява сериозна авария при презареждане с гориво и вероятно с известен брой починали, но съветските власти не разкриват информация. След няколко години реконструкция и инсталиране на нова, по-ефективна и безопасна установка с 2 реактора, корабът отново влиза в експлоатация през 1970 година[1]. През 1971 г. става първият надводен съд, плавал на север от архипелага Северна земя по време на курс от Мурманск до Певек.
„Ленин“ става първият от серия атомни ледоразбивачи, построени в СССР и Русия. Изваден е от експлоатация през 1989 година, след като е изминал над 500 000 морски мили, или около 925 000 километра. През 2009 година – 50 години след пускането му на вода, е преобразуван в музеен кораб в мурманското пристанище[1].