Бандикути | ||||||||||||||||||||||||||
Торбест язовец (P. gunnii) | ||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
Gray, 1825 | ||||||||||||||||||||||||||
Бандикути в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Бандикути (на латински: Peramelidae) или Торбести язовци са семейство торбести бозайници от разред Бандикутоподобни.
Различните видове Бандикути са разпространени в цяла Австралия, Тасмания, Нова Гвинея и няколко източни индонезийски острова.
Бандикутите са малки торбести бозайници с размери на тялото вариращи при различните видове от 15 - 17,5 cm дължина до 39 - 56 cm, на тегло достигат до 4,7 kg и приблизителен размер на заек. Те имат сравнително къси крайници и опашка, малки миши уши и дълга заострена муцунка.[1]
Представителите на семейството са всеядни. Основната им храна са безгръбначни, които живеят в почвата. В менюто им влизат и плодове, гъби и семена. Зъбната формула при повечето видове е:
Женските имат марсупиум, който се отваря назад и е с 8 сукални зърна. Котилото може да бъде от максимум 8 малки, но обикновено е от две до четири. Бременността при бандикутите е с най-малката продължителност сред бозайниците. Тя е едва 12,5 дни, малките напускат торбата на два месеца, а полова зрялост настъпва на три месеца. Това позволява на една женска да има повече от едно котило на размножителен период. Така бандикутите притежават необичайно висок репродуктивен потенциал в сравнение с другите торбести.[1]