Бруно Барбей

Бруно Барбей
Bruno Barbey
френски фотограф
Роден
Починал
9 ноември 2020 г. (79 г.)
Учил вЛицей Анри IV
Наградикавалер на Националния орден за заслуги[1]
Семейство
СъпругаКаролин Тиено
ДецаОрели, Игор
Уебсайт

Бруно Барбей (на френски: Bruno Barbey) е френски фотограф и фоторепортер.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Берешид, Мароко на 13 февруари 1941 г. Първите 12 години от живота си прекарва в Мароко, между Рабат, Маракеш и Танжер, в зависимост от назначенията на баща му, който е висш служител във френския протекторат Мароко.[3]

На 16-годишна възраст получава свидетелство за пилот и се занимава с парашутизъм. На следващата година заминава за Париж, за да учи в Лицея Анри-IV. Негови съученици са Ерик Ромер и Барбе Шрьодер, с които прекарва дълги часове във Френската синематека.[4]

През 1959–1960 г. следва във Висшето национално училище за изкуства и занаяти във Вьове, Швейцария, фотография и графични изкуства.[2] Но му е скучно, защото програмата се фокусира основно върху рекламата или индустриалната фотография. През 60-те години е нает от издателство „Rencontre“ в Лозана и пътува из Европа и Африка. През 1964 г. започва да работи за известната фотографска агенция Magnum Photos, като през 1966 г. става негов асоцииран член, през 1968 г., когато снима студентските бунтове в Париж,[5] и щатен сътрудник.[2] През 1978–1979 г. е вицепрезидент на Magnum Photos за Европа, а между 1992 и 1995 г. е президент на Magnum International.

Между 1979 и 1981 г. работи над книгата си за Полша. Отхвърля определението „военен фотограф“, въпреки че прави големи фоторепортажи за гражданските войни в Нигерия, Виетнам, Близкия изток, Камбоджа, Северна Ирландия, Ирак, Кувейт и националноосвободителната война в Бангладеш. През 2005 г. Барбей започва да работи върху проекта си за Истанбул.

Член е на Академията за изящни изкуства (на френски: Académie des Beaux-Arts) към Френския институт (2016).

Негова съпруга е кинодокументалистката Каролин Тиено, с която имат две деца – дъщеря Орели и син Игор.

Умира на 9 ноември 2020 г. в Орбе л'Абеи.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Naples. Switzerland: Rencontre, 1964.
  • Camargue. Switzerland: Rencontre, 1964.
  • Portugal. Switzerland: Rencontre, 1966.
  • Kenya. Switzerland: Rencontre, 1966.
  • Koweït. Switzerland: Rencontre, 1967.
  • Ecosse. Switzerland: Rencontre, 1968.
  • Ceylan. France: André Barret, 1974.
  • Iran. Jeune Afrique, 1976.
  • Nigeria. France: Jeune Afrique, 1978.
  • Bombay. Netherlands: Time & Life, 1979.
  • Pologne. France: Arthaud, 1982.
  • Le Gabon. France: Chêne, 1984.
  • Portugal. Deutschland: Hoffmann & Campe, 1988.
  • Fès, immobile, immortelle. France: Imprimerie Nationale, 1996.
  • Gens des nuages. France: Stock, 1997.
  • Mai 68. France: Différence, 1998.
  • Photo Poche. France: Nathan, 1999.
  • Essaouira. France: Chêne, 2000.
  • Les Italiens. France: Martinière, 2002.
  • Maroc. France: Martinière, 2003.
  • 1968, Bruno Barbey. Istanbul, Turkey: Fotografevi, 2008.
  • Italyanlar / Italians. Turkey: Yapi Kredi, 2008.
  • Bruno Barbey's Istanbul. Turkey: Yapi Kredi, 2009.
  • Passages. Paris: La Martinière, 2015. ISBN 978-2-7324-5572-3. Билингвално издание на английски и френски език.

Филми

[редактиране | редактиране на кода]
  • The Bakery Girl of Monceau (1963) – режисьор Ерик Ромер, оператор Барбей
  • Mai 68 (1968) – 16 mm, B&W
  • 3 Jours, 3 Photographes (1979) – режисьор Ф. Московиц. Филмът е посветен на работата на Барбей, Жан Луп Сиеф и Робер Доано
  • Assignment in Morocco (1988) – BBC, режисьор Клем Валанс. Във връзка със 100-годишнината на National Geographic
  • Maroc sans Frontière (1996) – режисьор Мостафа Буазуи за мароканската телевизия
  • Les Italiens (2002) – режисьор Каролин Тиено; betanum, 10 mins
  • Panoramiques Maroc (2003) – режисьор Каролин Тиено; betanum, 12 mins
  • Grand Angle (2005) – 2M, Maroc
  • Mai 68 vu par Bruno Barbey (2008) – режисьор Каролин Тиено

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ bruno-barbey
  2. ↑ а б в Bruno Barbey // Magnum Photos. Посетен на 11 ноември 2020.
  3. ↑ Biographie de Bruno Barbey // Centre Georges Pompidou.
  4. ↑ Carole Naggar. Bruno Barbey, Passages // Éditions de La Martinière, 2015.
  5. ↑ Bruno Barbey's best photograph: the Paris protests of 1968 (Interview by Karin Andreasson) // The Guardian. 21 август 2014. Посетен на 11 ноември 2020.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни