Галиполи (Турция)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Галиполи.
| Галиполи Gelibolu | |
 Галиполи от пристанището. | |
  Галиполи  Галиполи | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Чанаккале |
| Площ | 825 km² |
| Надм. височина | 0 m |
| Население | 31 246 души (2007) |
| Пощенски код | 17500 |
| Телефонен код | 0286 |
| МПС код | 17 |
| Официален сайт | www.gelibolu.gov.tr |
| Галиполи в Общомедия | |
Галиполи (на турски: Gelibolu, Гелиболу на старогръцки: Καλλίπολις, наричан още и Калипол) е град, разположен в Източна Тракия, Турция, вилает Чанаккале. В Средновековието Галиполи има голямо значение като складово място за италианската търговия. По-важни събития:
- 1190 г. – оттук се прехвърля в Мала Азия армия кръстоносци под предводителството на Фридрих Барбароса;
- 1204 г. – градът е завоюван от Венеция;
- 1306 г. – обсаден, опустошен и разрушен от каталаните;
- 1354 г. – превзет от Османската империя;
- 1416 г. – край Галиполи венецианският флот удържа морска победа над турците.
Главното военно значение на Галиполи е основано на възможността да препречи тук пътя на съдовете и по море, и по полуострова. Френски инженери построяват тук през 1864 г. редица укрепления, а през 1877 г. са обновени и усилени.
По време на Балканската война в 1912 година 4 души от Галиполи се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
Понастоящем населението наброява около 15 хил. души, включително турци, гърци, арменци и евреи. Има няколко джамии и паметници от византийската епоха.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Галиполи
Димитър Аристиди, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, 3 рота на 14 воденска дружина[2]
Калиник Преспански и Охридски, гръцки духовник, охридски и преспански митрополит от 1802 до 1843 г.- Константин Асимиадис (1872 – 1913), гръцки духовник
- Максимос Калиполитис, гръцки учен от 17 век
Пири Реис (1470 – 1553), османски мореплавател и картограф
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 52.
