Герхард Баркхорн
| Герхард Баркхорн | |
| германски генерал | |
 | |
| Звание | Генерал-лейтенант |
|---|---|
| Години на служба | 1937 - 1945; 1956 - 1976 г. |
| Прякор | „Герд“ (на немски: Gerd) |
| Служи на |  Ваймарска република.svg){kind=small} Нацистка Германия ФРГ |
| Род войски | Луфтвафе Луфтвафе |
| Военно формирование | JG 2, 2./JG 52, JG 6, JV 44 |
| Командвания | II./JG 52, JG 6 |
| Битки/войни | Втора световна война |
| Награди | Рицарски кръст с Дъбови листа и Мечове |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
| Погребан | Тегернзе (Германия), Федерална република Германия |
| Герхард Баркхорн в Общомедия | |
Герхард „Герд“ Баркхорн (на немски: Gerhard Barkhorn) е вторият по резултатност пилот-ас на Луфтвафе след Ерих Хартман. Има над 1104 бойни полета и има 301 бала от сваляне или повреда на противникови самолети [1] на германо-съветския фронт, в състава на знаменитата 52-ра ескадра (JG 52).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ранен живот и постъпване в армията
[редактиране | редактиране на кода]Герхард Баркхорн е роден на 30 март 1919 г. в Кьонигсберг, Източна Прусия. През 1937 г. се присъединява към немското Луфтвафе.
Втора световна война (1939-1945)
[редактиране | редактиране на кода]По време на Въздушната битка за Британия лети с JG 2 където, не само че не постига никаква победа, ами в продължение на няколко дни е свален два пъти. Единият път е улучен в масления радиатор от един „Спитфайър“. С труд и мъка успява да задържи своя Ме 109 над Дувърските скали и поема над Канала към дома, когато е атакуван повторно, при което машината му е довършена.[2] Баркхорн я изтегля нагоре за да скочи с парашут. За щастие един от ескадрилните му другари наблюдава падането му във водата и изпраща военен катер за спасяването му. Баркхорн е изваден от водата тъкмо навреме, тъй като един английски морски спасителен катер вече се е устремил към него! След този, за щастие без последствия, инцидент Баркхорн никога вече не прибягва до помощта на парашута, а предпочита да остане в ударената машина и да я приземи по корем. Осем пъти му се налага да върши това за времето, през което е на фронта.
През август 1940 г. Баркхорн пристига в група ІІ/JG 52. Едва при 120-ия си боен полет, на 2 юли 1941 г., постига първата си победа. Той действително е „най-късно развилият се“! На 23 август 1942 г. оберлейтенантът[3] получава Рицарския кръст за 59-ата[4] си победа, а пет месеца по-късно сваля 100-тния си противник. На 11 януари 1943 г. по случай 120-а[5] си победа е удостоен с Дъбовите листа, а на 30 ноември става петият летец-изтребител, постигнал 200 победи.[6] Трети поред, на 13 февруари 1944 г. к-н Баркхорн докладва 250-а си победа, за което на 2 март е отличен с Мечовете към Рицарския кръст. След това групенкомандор Герхард Баркхорн става най-резултатният изтребител в Луфтвафе, плътно следван от Ерих Хартман. На 1 май е повишен в чин майор.[7]
Веднъж, през лятото на 1944 г., Баркхорн се завръща от боен полет, който е шести за деня. Виждайки голяма група руски бомбардировачи, с боен завой се устремява в атака. Изтощението си казва думата и той забравя да изпълни основното изтребително правило: винаги се оглеждай след себе си. Отзад и отгоре се приближава една „Аерокобра“, която надупчва Ме 109 с картечен и оръдеен огън. С ранявания в десния крак и ръка, Баркхорн прекарва 4 месеца в болница.[8][9] За това време Хартман настига победите му и излиза напред в класацията, като успява да запази първенството до края на войната. Спекулира се с това дали евентуално в „Аерокобрата“ не е седял руският ас Александър Покришкин и Баркхорн не е една от 59-те му победи.
Когато през есента на 1944 г. Баркхорн се завръща от болницата на фронта, неговата част е прехвърлена междувременно в Унгария. През януари 1945 г. той става комодор на JG 6 „Хорст Весел“. Към края на войната лети в Галандовия JV 44 на Ме 262.[10]
След военни години (1956-1976)
[редактиране | редактиране на кода]В следвоенните ВВС на Германия Бундеслуфтвафе той е комодор на съединение от реактивни изтребители. Преминал в оставка като генерал-лейтенант, на 8 януари 1983 г. става жертва на трагична транспортна злополука. Погребан е заедно с жена си в гробището в град Тегернзе, Бавария[11]
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Bergström, Christer (2007). Barbarossa – The Air Battle: July–December 1941. London: Chervron/Ian Allan. ISBN 978-1-85780-270-2.
- ((de)) Bergstrom, Christer (2007). Stalingrad – The Air Battle: November 1942 – February 1943. London: Chervron/Ian Allan. ISBN 978-1-85780-276-4.
- ((de)) Bergström, Christer (2007). Kursk – The Air Battle: July 1943. London: Chervron/Ian Allan. ISBN 978-1-903223-88-8.
- ((de)) Bergstrom, Christer & Pegg, Martin (2003). Jagdwaffe: The War in Russia: January–October 1942. London: Classic Colours. ISBN 1-903223-23-7.
- ((de)) Weal, John (2003). Bf 109 Aces of the Russian Front. Oxford: Osprey Publishing Limited. ISBN 1-84176-084-6.
- ((de)) Weal, John, (2006). Bf 109 Defense of the Reich Aces. Osprey Publishing. ISBN 1-84176-879-0.
- ((de)) Weal, John (1998). Focke-Wulf Fw 190 Aces of the Russian Front. Oxford: Osprey. ISBN 1-85532-518-7.
- ((de)) John Weal (2004). Aviation Elite Units: Jagdgeschwader 52 The Experten. Osprey Publishing Limited. ISBN 1-84176-786-7
- ((de)) Die Wehrmachtberichte 1939–1945 Band 2, 1. Januar 1942 bis 31. Dezember 1943 (in German). München: Deutscher Taschenbuch Verlag GmbH & Co. KG, 1985. ISBN 3-423-05944-3.
- ((de)) Die Wehrmachtberichte 1939–1945 Band 3, 1. Januar 1944 bis 9. Mai 1945 (in German). München: Deutscher Taschenbuch Verlag GmbH & Co. KG, 1985. ISBN 3-423-05944-3.
- ((de)) Helden der Wehrmacht – Unsterbliche deutsche Soldaten. München, Germany: FZ-Verlag GmbH, 2004. ISBN 3-924309-53-1.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((de)) Ma. Г. Баркхорн в немския сайт – Lexikon der Wehrmacht
- ((en)) „Немският рицар на Руския фронт“, от Авиоисторически магазин, септември 2012 г.
- ((cs)) „Aces of the Luftwaffe“ – Герхард Баркхорн Архив на оригинала от 2013-01-20 в Wayback Machine.
|
