Гюнтер Блументрит

Гюнтер Блументрит
германски генерал
Звание	генерал от пехотата
Години на служба	1911 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на	Германска империя Ваймарска република Нацистка Германия
Род войски	Райхсхер (1918) Райхсвер (1932) Вермахт (1945)
Командвания	12-и СС корпус 25-а армия 1-ва парашутна армия Група армии „Блументрит“
Битки/войни	– Източен фронт (1939) Полска кампания - Западен фронт (1940) Битка за Франция
Награди	Златен Германски кръст Рицарски кръст с дъбови листа
Дата и място на раждане	10 февруари 1892 г. Мюнхен, Германска империя
Дата и място на смърт	12 октомври 1967 г. (75 г.) Марбург, Германия
Погребан	Мюнхен, Федерална република Германия
Родства	Баща – Гюнтер Блументрит (немски архитект)
Подпис
Гюнтер Блументрит в Общомедия

Гюнтер Алойс Фридрих Блументрит (на немски: Günther Blumentritt) (1892 – 1967) е немски офицер, участник в Първата и Втората световна война, генерал от пехотата и кавалер на орден Рицарски кръст с дъбови листа.

Биография

Роден на 10 февруари 1892 г. в Мюнхен, Германска империя, Блументрит постъпва в Имперската армия през май 1911 г. като фанен-юнкер (офицерски кандидат), зачислен към състава на пехотен полк „Тюринг“.

Първа световна война

От началото на войната до 1917 г. е батальонен адютант, временно полкови адютант, повишен е до звание старши лейтенант. Преди края ѝ обаче е ранен, след което е ескортиран до лазарета. След възстановяването си е повишен в адютант на пехотна бригада.

За службата си през войната е награден с Железен кръст II и I степен и с 2 ордена.

Между световните войни

През 1919 г. е издигнат до пост ротен командир в доброволческия корпус Тюрингия, с който взима участие в сраженията срещу съветската армия, по-късно. Присъединява се към Райхсвера, като от началото на Втората световна война получава званието полковник. Малко след това поема поста началник оперативния щаб на 12-а армия.

Втора световна война

Участва в Полската и Френската кампания като служи в щаба на група армии „Юг“ и група армии „А“, назначен е за началник-щаб на 4-та армия през октомври 1940 г.

От 22 юни 1941 г. взима участие в Германо-съветската война – в Беларуските сражения, а след това и по Московското направление.

Година по-късно става генерал-майор, след което е назначен за заместник нащалник-щаб на Сухопътните сили. От септември е началник-щаб на група армии „Д“ (във Франция). За сраженията в покрайнините на Москва е награден със Златен германски кръст. 3 месеца след това е повишен в чин генерал-лейтенант.

През април 1944 г. получава званието генерал от пехотата (последно повишение), като през лятото на същата година е изпратен на Западния фронт, където взима участие в предотвратяването на съюзнически десанти. От есента на същата година получава отличието Рицарски кръст, през октомври е назначен за командир на 12-и СС корпус, воюващ в Нидерландия.

За 2 месеца през 1945 г. поема командването на 25-а армия в Нидерландия, за което е награден с приставката Дъбови листа (№ 741) към Рицарския кръст. В края на март и началото на април за кратко е командир на 1-ва парашутна армия, а от средата на април до края на март последно командва група армии „Блументрит“, в Шелвиг-Холщайн.

Пленен е от британските части на 1 юни 1945 г. Държан е в плен до 1 декември 1945 г. във Великобритания, след което е преместен в американски военнопленнически лагер, където остава до 1 януари 1948 г.

Умира в Марбург, Германия на 12 октомври 1967 г.

Военни звания

• Офицерски кандидат – 29 май 1911 г.
• Лейтенант – 19 ноември 1912 г.
• Старши лейтенант – 22 март 1918 г.
• Капитан – 6 април 1926 г.
• Майор – 1 септември 1933 г.
• Подполковник – 20 април 1936 г.
• Полковник – 30 септември 1948 г.
• Генерал-майор – 16 януари 1942 г.
• Генерал-лейтенант – 16 ноември 1942 г.
• Генерал от пехотата – 20 май 1944 г.

Военни награди

• Железен кръст (1914) – II I степен
• „Орден на Хоенцолерните“ с мечове (3 януари 1915)
• Значка за раняване (1918) – черна
• Закопчалка към Железния кръст – I степен
• Златен германски кръст (26 януари 1942)
• Медал „Източен фронт“ (7 август 1942)
• Рицарски кръст с дъбови листа
  • носител на Рицарски кръст от 13 септември 1944 г., като генерал от пехотата и началник на щаба на Група армии „Д“^[1]
  • носител на Дъбови листа (№ 741) от 18 февруари 1945 г., като генерал от пехотата и командващ 25-а армия^[2]

Източници

Цитати

1. Fellgiebel 2000, pp. 135, 487
2. Fellgiebel 2000, p. 97

Библиография

• Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5

Външни препратки

• Списък на военните отличия – в Ww2awards.com
• Generals.dk

Военен пост
Предшественик Gen. leutenant Курт Бренеке	4-та армия (25 октомври 1940 – 10 януари 1942)	Приемник Oberst Юлиус фон Бернут
Предшественик Gen. major Курт Цайцлер	Западното оперативно командване (24 септември 1942 – 9 септември 1944)	Приемник Gen. leutenant Зигфрид Вещфал
Предшественик СС-Обергрупенфюрер Карл-Мариа Демелхубер	12-и СС корпус (20 октомври 1944 – 20 януари 1945)	Приемник Gen. leutenant Фриц Байерлайн
Предшественик Генерал Фридрих Кристиансен	25-а армия (29 януари 1945 – 28 март 1945)	Приемник Gen. leutenant Филип Клефел
Предшественик Gen. der Flieger Алфред Шлем	1-ва парашутна армия (28 март 1945 – 10 април 1945)	Приемник Gen. oberst Курт Щудент
Предшественик Група армии „Щудент“	Група армии „Блументрит“ (10 април 1945 – 8 май 1945)	Приемник —

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Блюментритт, Гюнтер“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​