Джовани Анели

Вижте пояснителната страница за други личности с името Джовани Анели.

---

Джовани Анели
италиански предприемач
Джовани Анели, 1940 г.
Роден	13 август 1866 г. Торино, Италия
Починал	16 декември 1945 г. (79 г.) Торино, Италия
Погребан	Вилар Пероза, Италия
Предприемаческа дейност
Известен с	Основател на Фиат
Награди
Семейство
Деца	Едоардо Анели (1892 – 1935)
Джовани Анели в Общомедия

Джовани Анели (на италиански: Giovanni Agnelli) е италиански предприемач, политик и военен, основател на един от най-големите автомобилни производители – Фиат. Сенатор на Кралство Италия от 29 май 1923 г. до 7 август 1944 г. и кмет на градчето Вилар Пероза (1895 – 1945).

Биография

Джовани Франческо Луиджи Едоардо Аничето Лоренцо Анели^[1][2] е роден на 13 август 1866 г. в семейство на земевладелци, в къщата на дядо му в пиемонтското градче Вилар Пероса. Той е записан като дете в колежа „Сан Джузепе“ и след това учи в гимназията в Пинероло, завършвайки класическото си обучение в Торино.^[3]

По-късно се насочва към военна кариера във Военната академия на Модена, където достига чин „кавалерийски офицер първи клас“ в полка „Ница Кавалерия“, но скоро усеща нарастваща незаинтересованост към военния живот. Той всъщност е привлечен от технологичния прогрес, който малко по малко, благодарение и на разпространението на позитивистките идеи в Европа от Бел епок, подхранван от напредъка на англосаксонската индустриална революция, стимулира в него желанието да предприеме кариера, изцяло посветена на производството на нови технологични средства, които в този период започват да правят ежедневието по-удобно и по-лесно.^[4]

През 1889 г. се жени за Клара Бозели (1869 – 1946) и от брака^[5] им се раждат две деца: Аничета Катерина Анели (1889 – 1928), която се омъжва за барон Карло Нази, и Едоардо Анели (1892 - 1935), който се жени за дона Вирджиния Бурбон дел Монте от принцовете на Сан Фаустино. Клара, родена в Милано, е втората дъщеря на Леополдо Бозели, ломбардски адвокат и патриот от Рисорджименто.

Кариера

След като изоставя военната си кариера през 1893 г., той развива силен интерес към механиката, което го води, без голям успех, до някои предприемачески опити в тази област. След като напуска армията, той се завръща във Вилар Пероза с намерението да се посвети на семейния бизнес – селското стопанство. За кратко време става търговец на дърва и семена. В Торино, където по-късно се премества, той редовно посещава кафенето на мадам Бурело, където се среща с някои аристократи, запалени по механиката и автомобилизма.

През 1896 г. влиза като капиталов партньор в Officine Storero, което произвежда велосипеди в Торино, за което сключва изключителен договор за внос на триколки Prunelle, оборудвани с двигатели с вътрешно горене Дьо Дион-Бутон. На 11 юли 1899 г., заедно с някои много известни инвеститори в областта на автомобилостроенето, той основава Fabbrica Italiana Automobili Torino, по-късно известна като Фиат. Компанията има бързо развитие от самото начало, благодарение преди всичко на приятелството, което предприемачът споделя с Джовани Джолити (пет пъти италиански министър-председател). Между 1902 и 1906 г. годишното производство на Фиат нараства от 73 на 1097 коли, със среден ръст от 72%. Икономическите резултати надминават очакванията. През 1906 г. първата компания Фиат е ликвидирана и възстановена с капитал от 9 млн. лири и много широка корпоративна цел, която включва освен автомобили, железопътен транспорт, навигационни превозни средства и самолети. Анели е най-големият акционер в компанията.^[6] През 1908 г. започва производството на Фиат Типо 1 – първият автомобил, проектиран като такси. Автомобилът се изнася и се търси в цяла Европа и благодарение на автомобила компанията преживя бързо международно развитие през следващите години. По-късно той проектира Фиат Дзеро, въпреки че истинският успех идва с Първата световна война, по време на която той разширява бизнеса си в няколко сектора и доставя на армията оръжия и други военни и железопътни материали и т.н.: Фиат сега е третата по големина икономическа група в Италия.

Цялата управленска група е поразена от кризата от 1906-1907 г. и Анели също трябва да подаде оставка след съдебното производство, образувано срещу него за спекулативна дейност на фондовата борса. Въпреки това, в структурата на компанията, възстановена през 1909 г., Анели все още е главен изпълнителен директор. След това предприемачът въвежда в действие ясен план за рационализация на производството и вертикална интеграция. Това е решаващ избор в сектор, който след дебют, белязан от аматьорство и занаятчийско измерение, сега се стреми към големи количества, докато диверсификацията продължава в корабостроенето, както и в самолетните двигатели. Така се оформи сложна и разклонена група с необичаен размер дори за Пиемонт, който също е подложен на интензивна индустриална трансформация. През 1906 г. Анели се присъединява към инициативата за основаване на Индустриалната лига на Торино, едно от основните съставни ядра на бъдещата Конфиндустрия – обединението на италианските индустриалци.^[7]

На 1 декември 1920 г. той закупува 20% дял от торинския всекидневник „Стампа“ от сенатор Алфредо Фрасати с преференциално право върху останалия капитал, което му позволява да контролира финансово вестника от октомври 1926 г. През тези години в Торино е основан известният завод „Лингото“, където е създадена първата италианска поточна линия, вдъхновена от Форд, който предприемачът е посетил през онези години в САЩ. До 1923 г. Фиат е международен производител на автомобили и Джовани Аниели става сенатор на Кралство Италия. Той също така вижда голямо бъдеще в ските – спорт, който тогава има своите наченки. Между 1928 и 1931 г. той купува малко земя на хълма Сестриере, в горната част на долината Кизоне, където построява втория италиански ски курорт (Сестриере) след Бардонекия, който е открит през 1908 г.

Бизнес успехът на Анели е помрачен от смъртта на децата му: Аничета, съпруга на барон Карло Нази, умира през 1928 г., а Едоардо – през 1935 г. като жертва на самолетна катастрофа в хидроплановата база в Генуа. Едоардо, президент на RIV от 1920 г., е на път да последва кариерата на баща си. Смъртта на сина му също така довежда до дълга поредица от конфликти, включително правни, със снаха му Вирджиния Бурбон дел Монте, особено по отношение на настойничеството над внуците на сенатора.

Следващите години, до избухването на Втората световна война, виждат ново забележително развитие на империята Фиат: произведен е първият модел Фиат 500, известен сред потребителите и автомобилните ентусиасти като Тополино : колата постига голям международен успех.

През 40-те години 70-годишният Джовани Анели избира своя внук Джани, син на Едоардо, за свой приемник начело на компаниите.

Последни години и смърт

На 23 март 1945 г. Анели (заедно с Виторио Валета, Рубулота Джовани Алесио и Джанкарло Камерана), е обвинен от комисията на Комитета за национално освобождение за чистки в компрометиране с фашисткия режим и временно лишен от собствеността върху своите компании.^[8] Той умира в Торино на 16 декември 1945 г.^[9] на 79-годишна възраст. Сезиран е от Върховния съд за санкции срещу фашизма на 8 юли 1945 г. с обвинение за сенатор, държан отговорен за това, че е поддържал фашизма и е направил възможна войната както с техните гласове, така и с индивидуални действия, включително пропаганда, упражнявана извън и вътре в Сената. Съдебното производство не се провежда поради смъртта му.

От 2002 г. името му е въведено в Залата на славата на автомобилостроенето заедно с всички големи личности, свързани с автомобилния свят.

Архив

Документацията, която свидетелства за предприемаческата дейност на Джовани Анели, се съхранява в колекцията „Фиат“ на Историческия архив на Фиат в Торино.^[10]

Източници

1. Gustavo Mola di Nomaglio, Gli Agnelli. Storia e genealogia di una grande famiglia piemontese dal XVI secolo al 1866, Torino, Centro Studi Piemontesi, 1998, pag. 142.
2. Archivio della Parrocchia di Villar Perosa, Registro atti di battesimo dal 1866 al 1871, atto n. 25.
5. Giovanni e Clara erano cugini acquisiti, in quanto Luigi Lampugnani (1843, Milano - 1905, Torino) aveva sposato nel 1883 Aniceta Frisetti, vedova di Edoardo Agnelli e dunque madre di Giovanni. Il matrimonio di Clara e Giovanni fu celebrato a Milano il 2 febbraio 1889, nella chiesa di San Francesco da Paola, da Monsignor Luigi Boselli (1825 - 1897), fratello di Leopoldo e dunque zio di Clara. Cfr. l'articolo di Giulia Ajmone Marsan
8. Angiolo Silvio Ori, Storia di una dinastia - Gli Agnelli e la Fiat, Roma, Editori Riuniti, 1996, ISBN 88-359-4059-1, p. 186
9. Pietro Galletto, La Resistenza in Italia e nel Veneto, Tipolitografia Battagin S.n.c, 1996, p. 137