Димитър Петров Димитров – Херо е известен български треньор по футбол. Водил е отборите на Нефтохимик, Литекс, Велбъжд, Левски, Локомотив Пловдив, Нафтекс, Ал Насър, Черноморец, Амкар Перм и Кадисия. В края на 1990-те години работи като старши треньор на националния отбор по футбол на България. Известен със своята темпераментност и е против натурализацията.
Димитър Димитров е роден на 9 юни 1959 г. в Бургас. Тренира от малък в школата на родния Черноморец и с този отбор става три пъти национален шампион за юноши. Играе в Черноморец (1979 – 1981) и Академик София (1981 – 1985). Студент в Националната спортна академия. Получава контузия в коляното и се отказва от активна състезателна дейност преди да навърши 25 години.
Кариерата на Херо като треньор започва с различни формации на Нефтохимик – треньор в женския отбор, след това в ДЮШ на клуба. Завършва школа за треньори в Германия. След като работи през 1990/1993 като помощник на Иван Вутов в представителния отбор на Нефтохимик, през 1993 г. е назначен за старши треньор на бургаския отбор. Дебютът му в А група е на 19 август 1994 г. на мача Локомотив Пловдив – Нефтохимик (2:1). През 1997 става треньор на ловешкия Литекс и под негово ръководство отборът печели държавното първенство през 1998 г.
Назначен е за старши треньор на националния отбор по футбол на България на 13 септември 1998. Остава на този пост до края на 1999 – 14 мача на националния отбор. След това води отборите на Литекс (1999), Левски (пролет 2000), Велбъжд Кюстендил (2000/01), Локомотив Пловдив (2001/2003) (където постига най-голямата си победа в А група – 9:1 срещу Добруджа на 21 февруари 2002 г.), Нафтекс (2003/04), Ал Насър (Саудитска Арабия). Завръща се в България през лятото на 2005, а на 20 декември 2005 г. приема предложението на Българския футболен съюз да работи като главен мениджър на националните отбори за мъже и младежи на България. През сезон 2006/2007, 2007/2008 и есента на 2008 г. е треньор на Черноморец. От декември 2008 г. до 2009 г. е треньор на руския Амкар Перм, а от 2009 г. до пролетта на 2011 г. – на Кадисия. На 30 май 2011 г. се завръща за пореден път на поста на старши треньор на Черноморец.[1]
През октомври 2011 г. му е открит рак на стомаха, но благодарение на химиотерапия Херо преборва болестта.[2] Почетен гражданин на Бургас от 27 ноември 2011 г. От 15 май 2014 г. до 4 юни 2014 г. е спортен директор на Ботев Пловдив. От 2015 г. е треньор на казахстанския Иртиш Павлодар. На 3 ноември 2016 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Павлодар“.[3] От 13 август 2017 до 6 юни 2018 г. е старши треньор на Лудогорец Разград. През лятото на 2018 г. се завръща в Иртиш Павлодар.
На 6 септември 2021 г. е обявен като наставник на Арда,[4] но само след два дена напуска поста.[5]
Последна актуализация: 6 юни 2018
| Сезон |
Отбор |
Мачове
|
Победи |
Равни
|
Загуби |
Г-р
|
| 1994/95 |
Нефтохимик |
30 |
12 |
3 |
15 |
41 – 50
|
| 1995/96 |
Нефтохимик |
30 |
17 |
6 |
7 |
58 – 31
|
| 1996/97 |
Нефтохимик |
30 |
20 |
7 |
3 |
70 – 20
|
| 1997/98 |
Нефтохимик |
5 |
4 |
0 |
1 |
14 – 5
|
| 1997/98 |
Литекс |
25 |
18 |
4 |
3 |
65 – 21
|
| 1998/99 |
Литекс |
5 |
3 |
1 |
1 |
13 – 4
|
| 1999/00 |
Левски |
15 |
10 |
4 |
1 |
25 – 10
|
| 2000/01 |
Велбъжд |
26 |
18 |
3 |
5 |
48 – 29
|
| 2001/02 |
Локомотив Пд |
36 |
18 |
6 |
12 |
48 – 41
|
| 2002/03 |
Локомотив Пд |
26 |
16 |
2 |
8 |
56 – 33
|
| 2003/04 |
Нефтохимик |
28 |
9 |
7 |
12 |
48 – 35
|
| 2007/08 |
Черноморец |
30 |
13 |
8 |
9 |
39 – 32
|
| 2008/09 |
Черноморец |
15 |
4 |
7 |
4 |
18 – 19
|
| 2011/12 |
Черноморец |
30 |
17 |
9 |
4 |
57 – 23
|
| 2012/13 |
Черноморец |
30 |
14 |
5 |
11 |
32 – 29
|
| 2013/14 |
Черноморец |
38 |
13 |
5 |
20 |
56 – 62
|
| 2017/18 |
Лудогорец |
32 |
24 |
6 |
0 |
83 – 19
|
| Общо
|
431 |
230 |
83 |
116 |
771 – 463
|
- Шампион на България – 3 пъти – Литекс (1998), Левски (2000) и Лудогорец (2018).
- Носител на Купата на България – Левски (2000).
- Носител на Купата на професионалната футболна лига – 2 пъти – Нефтохимик (1996 и 1997).
- Треньор на годината за 2012 в А група.[6]
