Дитрих фон Холтиц | |
германски генерал | |
![]() | |
Звание | Генерал от пехотата |
---|---|
Години на служба | 1914 – 1918; 1919 – 1944 г. |
Служи на | ![]() ![]() ![]() |
Род войски | ![]() ![]() ![]() |
Военно формирование | танкови войски |
Командвания | 11-а танкова дивизия |
Битки/войни | Първа световна война Втора световна война |
Награди | Рицарски кръст Германски златен кръст кавалер на Почетния легион Кръст на честта Пехотна щурмова значка |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Друга дейност | офицер • мемоарист |
Подпис | ![]() |
Дитрих фон Холтиц в Общомедия |
Дитрих фон Холтиц (на немски: Dietrich von Choltitz) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.
Дитрих фон Холтиц е роден на 9 ноември 1894 г. във Визенгрефлих, Германска империя. През 1914 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от пехотата. Участва в Първата световна война, където служи в пехотни подразделения. В края на войната достига звание лейтенант.
След нея се присъединява към Райхсвера и служи в различни пехотни и кавалерийски подразделения. През 1929 г. е издигнат в чин капитан от кавалерията.
В началото на Втората световна война е със звание оберстлейтенант и командва пехотен батальон.
Участва в операция Барбароса, където командва 16-и пехотен батальон. Отличава се в боевете по време на обсадата на Севастопол. По-късно командва последователно 260-а пехотна дивизия, 17-и армейски корпус, а на 5 март 1943 г. поема 11-а танкова дивизия. Между 1 октомври и 15 ноември 1943 г. командва 48-и танков корпус, а между 17 юни и 30 юли 1944 г. 84-ти армейски корпус. На 7 август 1944 г. е назначен за командващ офицер на парижката крепост.
Пленен е на 24 август същата година и е освободен през 1947 г., след което написва и издава мемоарите си. Умира на 5 ноември 1966 г. в Баден-Баден, Германия.[1]
Генерал фон Холтиц е удостоен с рицарско звание на френския почетен легион за това, че не е допуснал разрушаването на Париж при отстъплението на немските войски, въпреки изричната заповед на Хитлер. Шарл дьо Гол определя това неподчинение като основен камък за последвалото по-късно френско-немско помирение.
|
|
|