Дунаевци
| Дунаевци Дунаївці | |
| — град — | |
  | |
 Центърът на града | |
  Дунаевци  Дунаевци | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Хмелницка област |
| Район | Камянец-Подолски район |
| Площ | 1,91 km² |
| Надм. височина | 300 m |
| Население | 15 000[1] души (2024) |
| Основаване | 1403 г. (първо упоменаване) |
| Първо споменаване | 1403 г. |
| Град от | 1958 г.[2] |
| Пощенски код | 32400 – 32408 |
| Телефонен код | +380 – 3858 |
| Официален сайт | www.dunrada.org.ua |
| Дунаевци в Общомедия | |
Дунаивци (на украински: Дуна́ївці) е град в Камянец-Подолски район на Хмелницка област на Украйна. До 2020 г. е административен център на закрития Дунаивски район.
Географско положение
[редактиране | редактиране на кода]Намира се на река Тернава,[2][3] на 68 км от Хмелницки.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Селището е известно от 15 век.[4] Първото споменаване датира от 1403 г.,[2] през 1592 г. крал Сигизмунд III Васа му предоставя магдебургски права, потвърдени отново през 1605 г.
След втората подялба дял на Жечпосполита през 1793 г., Дунаивци става част от Руската империя. През 1881 г. е малко селище в Ушицки уезд на Подолска губерния с население от 10 хиляди жители.
От 1923 г. е районен център на Камянецки окръг.
По време на Втората световна война, от 11 юли 1941 г. до 31 март 1944 г. Дунаивци е окупиран от германски войски. По време на окупацията всички евреи са събрани в гето. По предложение на местния архитект, германците карат евреите – мъже, жени, възрастни хора и деца до изоставена мина, намираща се близо до село Демянковци, принуждават ги да се съблекат, вкарват ги вътре и след това зазиждат входа.[5][6] След войната входът на мината е превърнат в мемориал.
През 1952 г. тук функционират чугунолеярен завод и маслозавод, фабрика за платове, четири средни училища, училище за медицински сестри, Дом на културата, две библиотеки и два клуба.[3]
През 1958 г. селището от градски тип[3] става град на районно подчинение.[2] През 1970 г. населението е 14,6 хиляди души, има арматурен завод, механично-ремонтен завод, маслозавод, фабрика за мебели и фабрика за платове.[4]
През януари 1989 г. населението е 17 482 души.[7]
През май 1995 г. Кабинетът на министрите на Украйна одобрява решение за приватизацията на ATП-16839, намиращо се в града, фабриката за платове[8] и селскостопанската техника на районния селхоз.[9]
С постановление на Кабинета на министрите на Украйна от 26 юли 2001 г. град Дунаивци е включен в списъка на историческите селища на Украйна.
Към 1 януари 2013 г. населението е 16 219 души.[10]
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Намира се на 22 км от жп гара Дунаивци,[2][3] на линията Хмелницки – Ларга.[4]
Образование
[редактиране | редактиране на кода]
- Дунаивска гимназия № 1
- Дунаивско общообразователно училище № 2
- Дунаивско общообразователно училище № 3
- Дунаивско общообразователно училище № 4
Спорт
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
В града е базиран футболният клуб „Епицентър“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Чисельність наявного населення на 1 січня 2024 року.
- ↑ а б в г д Дунаевцы // Большой энциклопедический словарь (в 2-х тт.). / редколл., гл. ред. А. М. Прохоров. том 1. М., Советская энциклопедия, 1991. стр. 416
- ↑ а б в г Дунаевцы // Большая Советская Энциклопедия. / редколл., гл. ред. Б. А. Введенский. 2-е изд. том 15. М., Государственное научное издательство Большая Советская энциклопедия, 1952. стр. 283
- ↑ а б в Дунаевцы // Большая Советская Энциклопедия. / под ред. А. М. Прохорова. 3-е изд. том 8. М., Советская энциклопедия, 1972.
- ↑ Добриш Шпилькерман. Моя правда (Семейные воспоминания)
- ↑ Дунаевцы: хроника уничтожения и спасения
- ↑ Всесоюзная перепись населения 1989 г. Численность городского населения союзных республик, их территориальных единиц, городских поселений и городских районов по полу
- ↑ Постанова Кабінету міністрів України № 343а від 15 травня 1995 р. Перелік об'єктів, що підлягають обов’язковій приватизації у 1995 році
- ↑ Постанова Кабінету міністрів України № 343б від 15 травня 1995 р. Перелік об'єктів, що підлягають обов’язковій приватизації у 1995 році
- ↑ Чисельність наявного населення України на 1 січня 2013 року. Державна служба статистики України. Київ, 2013. стор.104 // Архивиран от оригинала на 2022-03-13. Посетен на 2021-05-01.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Дунаïвцi// Енциклопедія сучасної України : у 30 т. / ред. кол. І. М. Дзюба [та ін.]; НАН України, НТШ, Координаційне бюро енциклопедії сучасної України НАН України. – К., 2003 – 2016. – ISBN 944-02-3354-X.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дунаевцы“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
