Протича с отделяне на воднист секрет от очите, който е силно заразен. Често се откриват увеличени преушни лимфни възли, болезнени при палпация. При една от формите на епидемичен конюнктивит[1] се описва и зачервяване на гърлото, температура. При болка и намалена зрителна острота е необходим спешен преглед.
Вирусите са много устойчиви и се запазват с дни във външна среда. Първата документирана епидемия в България е от 1972 г.,[2] описана е цикличност на около 10 г. Заразяването става чрез директен контакт или индиректен въздушно-капков път – чрез докосване на клепачите и на окото с пръсти, както и от повърхности, замърсени със секрет от болни. Възможна е контаминация и при плуване във водни басейни. Инкубационният период е 10 – 14 дни.