Ерата на Варгас (на португалски: Era Vargas) е период от историята на Бразилия, обхващащ времето от края на Старата република през 1930 година до възстановяването на демокрацията и установяването на Втората република през 1946 година. През този период в страната е установен авторитарен режим, начело с Жетулиу Варгас.
В края на 20-те години режимът на Старата република е отслабен и деморализиран, което позволява на Жетулиу Варгас, току-що загубил изборите за президент, да дойде на власт чрез преврат.[1] Варгас трябва да поеме управлението временно, но вместо това той затваря Конгреса, премахва Конституцията, управлява с извънредни правомощия и заменя губернаторите на отделните щати със свои поддръжници.[2][3] През 1935 година страната е обхваната от комунистически бунтове и комунистите правят неуспешен опит за завземане на властта.[4] Комунистическата заплаха служи на Варгас като претекст, за да направи повторен преврат две години по-късно, след което Бразилия става цялостна диктатура.[5][6] Потискането на опозицията е брутално, повече от 20 000 души са арестувани, създадени са концентрационни лагери за политическите затворници в отдалечени райони на страната, мъченията, репресиите и цензурата стават широко разпространена практика.[7][8]
Бразилия остава неутрална по време на първите години от Втората световна война, докато правителството не обявява война на силите от Оста през 1942 година.[9] Варгас праща германски, италиански и японски имигранти в концентрационни лагери,[10] а през 1944 година изпраща войски на бойното поле в Италия.[11][12] С победата на съюзниците през 1945 година и с края на нацистко-фашиските режими в Европа, положението на Варгас става неудържимо и той бързо е свален чрез военен преврат.[13]