Жозеф Артюр дьо Гобино Joseph Arthur de Gobineau | |
френски писател и дипломат | |
Роден | |
---|---|
Починал | 13 октомври 1882 г.
|
Погребан | Торинско монументално гробище, Италия |
Националност | Франция |
Литература | |
Псевдоним | Ariel des Feux,[1][2] Ariel Des Feux[2] |
Жанрове | есе, памфлет, роман, новела, стихотворение, пътепис |
Известни творби | „За неравенството на човешките раси“ (1853 – 1855) |
Семейство | |
Баща | Луи дьо Гобино |
Майка | Ан-Луиз Мадлен дьо Жерси |
Съпруга | Клеманс Габршиел Монеро |
Жозеф Артюр дьо Гобино в Общомедия |
Жозеф Артюр дьо Гобино (на френски: Joseph Arthur de Gobineau) е френски дипломат, аристократ, белетрист и философ.
Автор е на труда „За неравенството на човешките раси“, в който развива расовата теория и идеята, че съществува арийска господарска раса, която властва над жълтата и черната раса. Неговите изводи по-късно са използвани от нацисткото правителство на Третия райх като доводи в полза на расовата му политика.
Жозеф Артюр дьо Гобино произхожда от благороднически род.[3] Баща му Луи дьо Гобино (1784 – 1858) е военен офицер и твърд роялист.[4][5]
През 1830 г. Жозеф започва да учи в гимназията на Бил (Швейцария, кантон Берн), където научава немски език и се заражда интересът му към персийския език. През 1835 г. се премества в Париж. Работи като чиновник във Френската компания за газово осветление, след това във ведомството на пощите, като същевременно се занимава с журналистика и литературен труд.
През 1843 г. се запознава с Алексис дьо Токвил, с когото развива приятелски отношения, които продължават до смъртта на Токвил през 1859 г. През 1849 г. Токвил, който заема за кратко поста на министър на външните работи, го назначава за началник на канцеларията си. В същото време той е основател и редактор на монархическото списание „Провинциален преглед“ и публикува стихотворението си „Амандин“, което за първи път очертава основите на неговата елитаристка расова теория. След оставката на Токвил Гобино е на дипломатическа служба, отначало като първи секретар, а след това и ръководител на дипломатическите мисии в Берн, Хановер, Франкфурт на Майн, Техеран, Атина, Рио де Жанейро и Стокхолм.
През 1876 г. се запознава с композитора Рихард Вагнер (тъст на Хюстън Стюарт Чембърлейн), който хвали идеите му и допринася за тяхното разпространение. В началото на 1880-те Вагнер заявява, че вижданията им за миналото и бъдещето са сходни, тъй като научните изследвания на Гобино дават научно обяснение на собствените му расови идеи. Въпреки критиките, творбите му като цяло са приети с одобрение и от Фридрих Ницше. Ромен Ролан отбеляза „надареността на Гобино като мислител и художник“.
Жозеф дьо Гобино демонстрира своите възгледи и в белетристични произведения, като остро изобразява класовата борба, заставайки на страната на аристокрацията. Като ориенталист Гобино представя „местния колорит“ в своите „Азиатски новели“ и в „Ренесансът, исторически сцени“. Като писател Гобино се учи от Стендал и Мериме.
|