Жозе Моуриньо

Жозе Моуриньо
Лична информация
Прякор„Специалния“
„Щастливия“
Роден
Жозе Марио дош Сантош Моуриньо Фелиш
26 януари 1963 г. (61 г.)
Ръст174 см
ПостПолузащитник
Настоящ отбор
Отбор Фенербахче (треньор)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1980 – 1982
1982 – 1983
1983 – 1985
1985 – 1986
Общо:
Рио Аве
Белененсеш
Сесимбра
Комерсио и Индустрия
16
16
35
27
94
(2)
(2)
(1)
(8)
(13)
Треньор
1986 – 1987
1987 – 1990
1990 – 1991
1991 – 1992
1992 – 1993
1993 – 1996
1996 – 2000
2000
2001 – 2002
2002 – 2004
2004 – 2007
2008 – 2010
2010 – 2013
2013 – 2015
2016 – 2018
2019 – 2021
2021 – 2024
2024 –
Комерсио и Индустрия (юноши)
Витория Сетубал (юноши)
Ещрела Амадора (помощник)
Оварензе (помощник)
Спортинг Лисабон (помощник)
Порто (помощник)
Барселона (помощник)
Бенфика
Униао де Лейрия
Порто
Челси
Интер
Реал Мадрид
Челси
Манчестър Юнайтед
Тотнъм Хотспър
Рома
Фенербахче
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Жозе Моуриньо в Общомедия

Жозе Моуриньо[бел 1] или Жозе Марио Дош Сантош Моуриньо Фелиш (на португалски: José Mário dos Santos Mourinho Félix, [ʒuˈzɛ moˈɾiɲu]) е португалски футболен треньор и футболист.

Син е на Фелиш Моуриньо, вратар в националния отбор на Португалия.

Моуриньо е смятан за един от най-добрите европейски треньори, след като през четири последователни години печели трофеите на две национални първенства (през 2002/03; 2003/04 с „Порто“ печели шампионата на Португалия и през 2004/05; 2005/06 с „Челси“ в Англия), както и Купата на европейските шампиони и Купата на УЕФА с „Порто“ (съответно през 2002/03 и 2003/04). С ФК Интер става за 5-и пореден път шампион в Серия А, като през 2010 прави требъл спечелвайки Купата на Италия, Серия А и Шампионска лига.

През три последователни години (2004 и 2005) Моуриньо е провъзгласен за най-добър футболен треньор от Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS).

Известен е с доброто си самочувствие и скандалното си поведение. Моуриньо, освен с треньорските си познания и виждания за играта, впечатлява и с полиглотските умения, с които борави. Португалецът говори свободно вече 5-и език, като последният от неговата „колекция“ е италианският (преди това португалски, испански, английски и френски)

Треньорска кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Мориньо е треньор на Челси от 2004 до 2007 г. Печели Висшата лига през 2004/05 и 2005/06, ФА Къп през 2007 г. и Купата на Лигата през 2005 и 2007 г.

Мориньо е един от седмината (към февруари 2012 г.) мениджъри, печелили английското първенство, ФА Къп и Купа на Лигата.[1]

На 2 юни 2008 г. официално за наставник на ФК Интер е представен Жозе Мориньо.[2] Подписва двегодишен договор с Интер, като за свой помощник избира Джузепе Барези – бивш футболист на отбора и треньор на примаверата. До края на трансферния прозорец, Мориньо привлича трима нови футболисти в клуба: бразилското крило Мансини (€12.5 милиона)[3], ганайския полузащитник Съли Мунтари (€14 милиона)[4] и португалското крило Рикардо Куарежма (€18 милиона плюс младия полузащитник на Интер – Пелѐ)[5].

В първия си сезон начело на Интер, Мориньо печели италианската суперкупа[6] и става шампион на страната – седемнадесета титла в историята на Интер.[7] Въпреки това, неговия дебютен сезон се приема като провал от привържениците, след като Интер за поредна година отпада от турнира на шампионската лига (след загуба на осминафиналите от Манчестър Юнайтед)[8], а в Копа Италия черно-сините са отстранени на полуфиналите от Сампдория.[9]

След напускането на бразилския таран Адриано, аржентинското дуо Хулио Крус – Ернан Креспо и отказването на ветерана Луиш Фиго, за предстоящия сезон Моуриньо привлича Диего Милито и Тиаго Мота от отбора на ФК Дженоа.[10] Трансферът, който намира най-голям световен отзвук, обаче е на камерунския нападател Самюел Ето'о, който пристига в отбора като част от сделката между Интер и ФК Барселона за шведската звезда Златан Ибрахимович.[11] На 27 август 2009 г. от Реал Мадрид в Интер идва и холандският креативен полузащитник Уесли Снейдер[12], който още с дебюта си – в Дербито на Милано, спечелено с 0 – 4, печели и симпатиите на всички черно-сини привърженици. Именно в този мач два от головете вкарват другите нови покупки – Мота и Милито.[13]

Моуриньо е треньор на Реал Мадрид от 2010 г. Печели Купата на краля през 2011, Премиер дивизион през 2012 и Суперкупата на Испания през 2012.

На 3 юни 2013 Жозе подписва 4-годишен договор с Челси.

По време на втория си период при „сините“ от Лондон, Моуриньо печели титлата на Англия и Купата на Лигата през сезон 2014/15.

На 7 август 2015 г., Моуриньо подписва нов 4-годишен договор с Челси. По този начин „сините“ обвързват португалеца до 2019 г.

Заради крайно незадоволителните резултати в началото на сезон 2015/16, на 17 декември 2015 г. ФК Челси и Жозе Моуриньо се разделят за втори път, този път по „взаимно съгласие“. Португалецът оставя тима в дълбока криза, само на няколко точки от зоната на изпадащите, с едва 11 пункта след 12 двубоя.

На 27 май 2016 г., Моуриньо подписава тригодишен договор с Манчестър Юнайтед, с опция да остане в клуба поне до края на 2020.

На 20 ноември 2019 г., Моуриньо подписва договор с Тотнъм до края на сезон 2022/23, заменяйки на поста уволнения Маурисио Почетино. На 19 април 2021 г. е уволнен, защото отказва да изведе отбора на „шпорите” на тренировъчното игрище, след решението на ръководството клубът да вземе участие в бъдещата Европейска Суперлига.[14]

На 4 май 2021 г., Моуриньо е обявен за треньор на италианския гранд Рома.

Включват както успехите като треньор, така и личните успехи.

В периода от 2002 г. до „в развитие“

Порто (2002 – 2004)
Челси (2004 – 2007)
Интер (2008 – 2010)
Реал Мадрид (2010 – 2013)
Челси (2013 – 2015)
Манчестър Юнайтед (2016 – 2018)
Рома (2021 – 2024)
  • Примейра Лига Треньор на годината (2): 2002 – 03, 2003 – 04
  • Треньор на годината в Английската Висша Лига (3): 2004 – 05, 2005 – 06, 2014 – 15
  • Треньор на месеца в Английската Висша Лига (3): ноември 2004, януари 2005, март 2007, ноември 2020
  • Треньор на годината в Серия А (2): 2008 – 09, 2009 – 10
  • Golden Bench (Златна пейка) (1): 2009 – 10
  • Приз „Мигел Муньос“ на испанския вестник „Марка“ (2): 2010 – 11, 2011 – 12
  • Награда за Треньор на годината на УЕФА (2): 2002 – 03, 2003 – 04
  • Отбор на годината на УЕФА (4): 2003, 2004, 2005, 2010
  • Европейски треньор на годината (Onze d'Or) (2): 2005, 2010
  1. Chris Bevan. Liverpool cup win also personal triumph for Dalglish // BBC Sport. Би Би Си, 27 февруари 2012. Посетен на 27 февруари 2012. (на английски)
  2. www.inter.it // Архивиран от оригинала на 2012-05-12. Посетен на 2010-07-21.
  3. www.inter.it[неработеща препратка]
  4. www.inter.it // Архивиран от оригинала на 2012-09-27. Посетен на 2010-07-21.
  5. www.goal.com
  6. www.iht.com, архив на оригинала от 14 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080914174131/http://www.iht.com/articles/ap/2008/08/24/sports/EU-SOC-Italian-Roundup.php, посетен на 14 септември 2008 
  7. www.soccerway.com
  8. footballitaly.gol.bg
  9. www.google.com, архив на оригинала от 5 март 2014, https://web.archive.org/web/20140305201303/http://www.google.com/hostednews/afp/article/ALeqM5i-KhEVqAYzoqlckH2Fe8eJg_PrMw, посетен на 5 март 2014 
  10. www.goal.com
  11. english.gazzetta.it, архив на оригинала от 28 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090728171212/http://english.gazzetta.it/Football/27-07-2009/eto-o-inter-it-s-official-50883598948.shtml, посетен на 21 юли 2010 
  12. www.goal.com
  13. milan.gol.bg
  14. Официално: Тотнъм уволни Моуриньо
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Възможна транскрипция също и Жузе Мориню. Разпространени са неточни изписвания като Моуриньо, Муриньо, Мауриньо.