Икономика на Хърватия

Икономика на Хърватия
	Икономика на Хърватия
Ранг	65-о място (номинален) / 82-rо място (ППС)
Валута	Евро (EUR, €)
Фискална година	Календарна година
Търговски организации	ЕС, СТО
Група	Развита/Напреднала икономика
Статистика
БВП	71 милиарда долара (номинален) (2022); 155 милиарда долара (ППС) (2022);
Ръст на БВП	+13,1% за (2021); +6,3% за (2022); +1,7% за (2023); +2,3% за (2024);
БВП на глава от населението	18 400 долара (номинално) (2022); 40 100 долара (ППС) (2022);
БВП по сектор	земеделие (5,1%), индустрия (24,9%), услуги (70%) (2012)
Инфлация (Индекс; на потребителските цени)	3,6% (2024); 7,4% (2023); 10,7% (2022);
Население; под прага на бедността	20,6% (2010)
Коефициент на Джини	32 (2010)
Индекс на човешкото развитие	0,858 много висок (2021); 0,797 висок IHDI (2021);
Работна сила; според професията	земеделие 5%, индустрия 31,3%, услуги 63,6% (2008)
Безработица	12,3 % (2012)
Основни индустрии	химикали и пластмаси, машинни инструменти, метали, електроника, чугунени и стоманени продукти, алуминий, хартия, продукти от дърво, строителни материали, текстил, корабостроене, петрол и петролни продукти, храни и напитки, туризъм
Външна търговия
Износ	13,04 млрд. долара (2012)
Износни стоки	транспортно оборудване, химикали, машини, текстил, храни, горива
Партньори за износ	Италия 15,8%, ; Босна и Херцеговина 12,2%, ; Германия 10,1%, ; Словения 8,3%, ; Австрия 5,7% (2011)
Внос	21,13 млрд. долара (2012)
Вносни стоки	машини, транспортно и електрическо оборудване, химикали, горива и смазочни материали, храни
Основни партньори за внос	Италия 16,3%, ; Германия 12,6%, ; Русия 7,2%, ; Китай 7,1%, ; Словения 6,2%, ; Австрия 4,5% (2011)
Публични финанси
Приходи	19,9 милиарда долара (2012)
Кредитен рейтинг	BBB- (вътрешен); BBB- (чуждестранен); BBB+ (T&C определяне) (Standard & Poor's)
Валутни и златни резерви	14,98 милиарда долара (2012)
	Страница в CIA The World Factbook

Икономиката на Хърватия е доминирана от сектора на услугите, който възлиза на 70% от БВП. Въпреки преживения срив по време на войната от 1991-1995 г., днес тя е една от най-проспериращите страни в своя регион и бивша Югославия и най-новият член на ЕС. В периода 2000-2007 г. благосъстоянието ѝ непрекъснато се подобрява, с растеж на БВП между 4% и 6% годишно, което довежда до подобряване на туристическата база и засилено консуматорско търсене, движено от кредити. В същото време инфлацията остава ниска, а хърватската куна стабилна. С настъпването на глбалната финансова криза, растежът на икономиката ѝ се забавя знначително, като за 2009 г. е отчетен спад от 6,9% на БВП. Проблеми като голямата безработица, големия търговски дефицит, неравномерното регионално развитие и лошия инвестиционен климат са предизвикателство за правителството на бившата югославска република. Предприемат се мерки за ускорена приватизация на държавно контролирани активи от ниско стратегическо значение. Докато макроикономическата стабилност е постигната, структурните реформи все още изостават. Високото ниво на външния дълг, неефективният експортен сектор, надутият държавен бюджет и силната зависимост от туризма са предпоставки за бъдещи спънки пред развитието на икономиката ѝ.

Общи характеристики

С влизането на Хърватия в ЕС и неговия голям пазар, правителството се стреми да подобри конкурентоспособността на икономиката, както и да максимизира готовността за усвояване на структурните фондове на съюза. Проточилата се финансова криза причинява вече четири годишна рецесия, чийто общ размер е 11%. Обвързаността на търговията ѝ с тази на европейските държави, както и банковата система, рефлектират върху влиянието на техните икономически цикли. Адриатическата държава е приемник предимно на чуждестранни инвестиции от европейската общност, възлизащи на 3/4 от общото количество.

Безработицата достига 14% в края на 2012 г., а младежката е една от най-високите в Европа. Финансовата криза от 2008 г. въздейства силно отрицателно върху частния сектор, предимно в областта на производството, строителството и търговията, където са изгубени 115 000 работни места. Междувременно очакванията за приток на чуждестранен капитал са ограничени, което комбинирано със слабото търсене на хърватски стоки и несигурния растеж в туризма не дават основание за добри прогнози.

Разходите за здравеопазване възлизат на 7,8 % от БВП, едни от най-високите за страна-членка на ЕС. Предизвикателство е застаряващото население на страната и свързаната с това нужда от подобряване и модернизиране на здравните услуги.

Селскостопанският сектор в страната се изчислява на 5% от БВП, а селското население около 42%. Той е важен източник за осигурвяването на неговата прехрана.

През територията на Хърватия преминават 3 паневропейски коридора, свързващи ЕС с Югоизточна Европа, за чието подобряване се инвестират огромни средства, главно чрез публично финансиране. Фокусът за подобряване на инфраструктурата на страната е съсредоточен върху магистралите, железопътната мрежа и пристанищата с цел да бъдат интегрирани в общоевропейската транспортна мрежа.

Коефициентът ѝ по икономическа свобода е 61,3 пункта, което я нарежда на 78-о място в света за 2013 г. Основите за икономическо развитие са крехки с липсата на ефективно функционираща правна система. Системната корупция ерозира доверието в институциите и правителството. Същевременно държавата поддържа висок контрол върху икономическите дейности и поддържа висок дефицит, осъществявайки големи разходи.

Земеделие

От общо 3,18 милиона хектара земеделска земя, 63,5% е обработваема, а останалата са пасища. 80,4% от обработваемата земя е в частни ръце. Някои от световноизвестните продукти в хранителната промишленост на Хърватия са Славонския кулен, Далматинската пушена шунка, Истърската пушена шунка и Пагското сирене. В страната има 18 фабрики за обработка на риба, произвеждащи над 12 200 тона рибни продукти и деликатеси. Производството на храни, напитки и тютюневи изделия съставлява около 20% от БВП на адриатическата държава, а през 2009 г. в него са заети 53 300 души, работещи в 3408 предприятия.

Индустрия

Хърватия притежава по-добре развита лека индустрия от другите държави, съставляващи бивша Югославия. Нейните главни производствени направления включват химикали и пластмаси, машинни инструменти, обработени метални продукти, електроника, чугунени и стоманени продукти, алуминиева обработка, хартия и целулоза, строителни материали, текстил, корабостроене, петрол и петролни продукти, храни и напитки. Основната част (95%) от износа обхваща индустриални продукти.

Туризъм

Основна статия: Туризъм в Хърватия

Като една от най-важните дестинации на средиземноморския туризъм, Хърватия притежава дългогодишни традиции и добри възможности за развитие. Тя е посещавана от над 10 млн. Tуристи всяка година. На територията ѝ са на разположение над 160 000 легла в хотели, 306 000 легла в други видове частни помещения и 180 000 места в къмпинги. На разположение са 48 пристанища с 13 000 плавателни съда по цялото крайбрежие.

Сред предимствата на туризма в страната са добре запазенaта околна среда, богатото историческо наследство, мекият средиземноморски климат, сигурността и близостта до големите туристически пазари на Европа.

По крайбрежието на Хърватия са разположени над 1000 острова. Тя разполага с 8 национални и 10 природни парка, културно и историческо наследство с многобройни културни паметници (дворецът на Диоклециан в Сплит, градовете Тригор и Дубровник, Ефразиевата базилика в Пореч), които са включени в световното наследство на ЮНЕСКО.

Развити са различни форми на туризъм като летния и зимния, морския, конгресния, екологичния, здравния, ловния и риболовния и селския. Най-важни и притегателни центрове са Истрия, Квамер, Далмация, Дубровник и Загреб.

Приходи от туризъм по държави (Топ 10)

Държава	Приходи за 2010 г. в млн. долари	Приходи за 2011 г. в млн. долари
Германия	80,7	122,8
Великобритания	78,4	89,6
Италия	75,8	85,3
Норвегия	58,9	71
Франция	52,5	63
САЩ	49,2	59,1
Швеция	42,2	49,2
Австрия	36,7	46,9
Чехия	30,5	42,3
Русия	28,9	40,8

Инфраструктура

Основна статия: Автомагистрали в Хърватия

Хърватия притежава добре развита инфраструктура, пооддържана и разширявана главно чрез държавни субсидии и свързваща почти всяка част от страната. Четири главни паневропейски коридора минават през адриатическата държава: 5b, 5c, 10 и Адриатическо-Йонийския коридор. Дължината на построената магистрална мрежа е около 1200 км, а още няколкостотин километра са планирани.

Бившата югославска република има няколко пристанища, две от които са главни – Риека и Плоче, а при основно пътническите пристанища могат да се откроят Сплит (с най-много пътници в Адриатика) и Задар. Пристанищата на Риека и Задар биват обновявани с големи инвестиции. Проектът наречен Портата на Риека цели да превърне порта в главен стоков терминал за Централна Европа, чрез изграждането на нови кранове, удължена брегова зона и изграждането на бизнес сгради.

През февруари 2011 г. хърватското правителство обявява план за инвестиции в размер на 13 млрд. евро, от които 3,85 млрд. евро трябва да бъдат насочени към енергийната система на страната, а 4,27 млрд. евро към транспортни проекти.

През март 2010 г. Хърватия подписва споразумение за включване към руския проект Южен поток.

Галерия

Съвременно строителство в столицата Загреб:

Cibona Tower
Бизнес-център T-Com Zagreb
Sky Office Tower
Zagreb Tower

Източници

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е World Economic Outlook database: April 2023 // Международен валутен фонд. Посетен на 6 май 2023.
↑ ^а ^б Human Development Index (HDI) // Програма на ООН за развитие. Посетен на 6 май 2023.

[imfweocro-1] а ^б ^в ^г ^д ^е World Economic Outlook database: April 2023 // Международен валутен фонд. Посетен на 6 май 2023.

[hdi-2] а ^б Human Development Index (HDI) // Програма на ООН за развитие. Посетен на 6 май 2023.

[1]

[2]