Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика
Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика (ИЯИЯЕ) e най-големият институт на Българската академия на науките.
Основан е през 1972, като наследник на Физическия институт с Атомна научно-експериментална база при БАН. Научният състав наброява повече от 350 души, работещи в над 30 изследователски лаборатории[1].
Лабораториите са групирани в следните направления: „Теоретична и математическа физика“, „Физика на високите енергии и астрофизика на частиците“, „Ядрена физика“, „Неутронна и реакторна физика“, „Ядрена енергетика“, „Ядрени методи“ и „Радиоекология и околна среда“. До 2006 година част от Института е и хранилището за радиоактивни отпадъци в Нови хан, което тогава е прехвърлено към новосъздадения национален оператор Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“.[2]
Усилията на учените от института са основна причина за одобряването на членството на България в CERN.
Академици
[редактиране | редактиране на кода]- Акад. Христо Я. Христов
- Акад. Иван Т. Тодоров (академик, избран на най-млада възраст – 41 г.)
Член-кореспонденти
[редактиране | редактиране на кода]- чл.-кор. Чавдар Стоянов
Обществена дейност
[редактиране | редактиране на кода]Списание Светът на физиката, чиято цел е популяризирането на физиката сред сравнително широка публика – ученици с изявен интерес към физиката, студенти, докторанти и любители на природните науки, се намира на сайта на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Сайт на ИЯИЯЕ, архив на оригинала от 3 септември 2007, https://web.archive.org/web/20070903034451/http://www.inrne.bas.bg/main_bg.html, посетен на 21 септември 2007
- ↑ dprao.bg
