Йозеф I (Свещена Римска империя)

Йозеф I
Joseph I.
император на Свещената Римска империя
Роден
Починал
17 април 1711 г. (32 г.)
ПогребанИмператорска крипта, Виена, Австрия
РелигияКатолическа църква
Управление
Период1705 – 1711
ПредшественикЛеополд I
НаследникКарл VI
Други титликрал на Бохемия, Хърватия и Унгария;
ерцхерцог на Австрия
Герб
Семейство
РодХабсбурги
БащаЛеополд I[1]
МайкаЕлеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург[1]
Братя/сестриКарл VI
Мария-Анна Австрийска
Мария Антония Австрийска
Мария Магдалена Австрийска
Мария Елизабет Австрийска
СъпругаВилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург (24 февруари 1699)
ДецаМария Йозефа Австрийска
Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска
Подпис
Йозеф I в Общомедия

Йозеф I (на немски: Joseph I; * 26 юли 1678; † 17 април 1711) е княз от фамилията Хабсбурги и от 1705 до 1711 г. император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия, Хърватия и Унгария и ерцхерцог на Австрия.

Произход и ранен живот

[редактиране | редактиране на кода]
Портрет на Йозеф като дете

Той е син на император Леополд I и неговата втора жена Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург, която е дъщеря на пфалцграф-курфюрст Филип Вилхелм фон Пфалц.

Роден във Виена, той е образован от принц Дийтрих Ото фон Залм и става добър лингвист. През 1687 получава короната на Унгария и става крал на римляните на 6 януари 1690.

През 1702 г., в началото на Войната за испанско наследство, той служи изцяло на войската. Присъединява се към имперския генерал Лудвиг Вилхелм в обсадата на Ландау. Смята се, че когато е посъветван да не отива към опасността, той отвръща, че тези, които ги е страх, могат да се оттеглят.

Император

[редактиране | редактиране на кода]

Йозеф наследява императорската корона от своя баща през 1705. Той има късмет да управлява австрийските доминиони и да е глава на Империята през годините, в които неговият доверен генерал – принц Евгений Савойски, понякога действащ сам в Италия или с Джон Чърчил, Херцог Марлборо в Германия и Фландрия, побеждава армиите на краля на Франция Луи XIV.

През управлението на Йозеф I Унгария постоянно е в конфликт с Ференц II Ракоци, който впоследствие намира убежище в Османската империя. Самият император не се бие срещу бунтовниците, но той взема голям дял от лаврите по възвръщането на своята власт. Той поправя множество педантични повелителни мерки, приети от баща му, помирявайки всички опоненти, които могат да бъдат помирени. Той се бие смело за това, което смята, че е негово право.

Йозеф се показва като много самостоятелен относно папата и вражески настроен срещу йезуитите, от които баща му е значително повлиян.

Йозеф умира във Виена от едра шарка.


Гробът на Йозеф

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Той има вкус за изкуство и музика, което е почти наследствено в неговото семейство. Йозеф също е и активен ловец. Той се опитва да прекрати въпроса относно австрийското наследство чрез прагматично решение, което е продължено от брат му Карл VI.


  • Портрет на Йозеф
    Портрет на Йозеф
  • Портрет на Йозеф
    Портрет на Йозеф
  • Йозеф – изображение от хроника
    Йозеф – изображение от хроника

Брак и деца

[редактиране | редактиране на кода]

Йозеф се жени на 24 февруари 1699 г. във Виена за Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург (1673 – 1742), дъщеря на Йохан Фридрих фон Брауншвайг-Каленберг и съпругата му Бенедикта Хенриета фон Пфалц-Зимерн. Двамата имат три деца:

  • Вилхелмина Амалия, съпруга
    Вилхелмина Амалия,
    съпруга
  • Мария Йозефа, дъщеря
    Мария Йозефа,
    дъщеря
  • Мария Амалия, дъщеря
    Мария Амалия,
    дъщеря

Йозеф I има множество афери с други жени.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • F. Krones von Marchiand, Grundriss der Oesterreichischen Geschichte (1882)
  • F. Wagner, Historia Josephi Caesaris (1746)
  • J.C. Herchenhahn, Geschichte der Regierung Kaiser Josephs I (1786 – 1789)
  • C. van Noorden, Europäische Geschichte im achtzehnten Jahrhundert (1870 – 1882).
  1. ↑ а б data.matricula-online.eu // с. 4.