Макромолекула

Илюстрация на макромолекула на полипептид

Макромолекула е много голяма молекула често получена при полимеризацията на по-малки молекули. В биохимията терминът се прилага към четирите конвенционални биополимера (нуклеинови киселини, протеини, въглехидрати и липиди), но и към неполимерни молекули с голяма молекулна маса. Индивидуалните съставни молекули на макромолекулата се наричат мономери (mono=сам, meros=част).

Използване

[редактиране | редактиране на кода]

Терминът макромолекула е дело на Нобеловия лауреат Херман Щаудингер през 1920-те, но първата публикация в тази област споменава само високи-молекулярни съединения (над 1000 атома).[1] По онова време понятието полимер има различно значение от днешното: с него се означава различна форма на изомеризъм (например бензен и ацетилен) и няма нищо общо с размера.[2]

Използването на термина макромолекула варира при различните научни дисциплини. В биологията например това са четирите големи молекули, съставящи живите организми, в химията това могат да са агрегати на две или повече молекули, свързани по-скоро чрез междумолекулни сили, отколкото с ковалентна връзка, но които не дисоциират лесно.[3]

Според стандартната дефиниция на IUPAC терминът макромолекула в науката за полимерите се използва само за единична молекула. Например макромолекула или полимерна молекула е подходящо използване, докато „полимер“ предполага химично вещество, съставено от макромолекули.[4]

Структура на разклонена макромолекула (polyphenylene).[5]

Поради големия си размер макромолекулите на могат да бъдат описани само със стехиометрията си. Прости макромолекули могат да се опишат като сума от индивидуалните мономери и общата молекулна маса. Сложните биологични макромолекули обаче се нуждаят от подробно структурно описание подобно на йерархичните структури, използвани за описание на протеините.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ((de)) Staudinger, H.; Fritschi, J. Über die Hydrierung des Kautschuks und über seine Konstitution. Helv. Chim. Acta 1922, 5, 785–806.
  2. ↑ ((en)) Jensen, William B. The Origin of the Polymer Concept // Journal of Chemical Education 85 (5). 2008. DOI:10.1021/ed085p624. с. 624.
  3. ↑ ((en)) van Holde, K.E. Principles of Physical Biochemistry Prentice Hall: New Jersey, 1998 ISBN 0-13-720459-0
  4. ↑ ((en))Jenkins, A. D. et al. Glossary of Basic Terms in Polymer Science // Pure and Applied Chemistry 68. 1996. с. 2287.
  5. ↑ ((en)) Roland E. Bauer, Volker Enkelmann, Uwe M. Wiesler, Alexander J. Berresheim, Klaus Müllen. Single-Crystal Structures of Polyphenylene Dendrimers // {{{journal}}} 8 (17). 2002. DOI:<3858::AID-CHEM3858>3.0.CO;2-5 10.1002/1521-3765(20020902)8:17<3858::AID-CHEM3858>3.0.CO;2-5. с. 3858.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Macromolecule в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​