Мария Ханкел

Мария Ханкел Marie Hankel
Мария Ханкел през 1908 г.
Родена	2 февруари 1844 г. Шверин, Мекленбург-Шверин, Германски съюз[1]
Починала	15 декември 1929 г. (85 г.) Дрезден, Германска империя[1]
Националност	Германски съюз
Жанр	стихове
Мария Ханкел в Общомедия

Мария Ханкел (на немски: Marie Hankel; 2 февруари 1844, Шверин – 15 декември 1929, Дрезден) е първата поетеса на есперанто.^[2].

Биография

Мария Ханкел изучава есперанто на 61-годишна възраст,^[3] след което активно се включва в движението. През 1908 г. става съорганизатор на Световния конгрес на есперантистите в Дрезден. През 1909 г. е наградена с първа награда за стихотворението „Символът на любовта“ (La simbolo de l'amo) на литературния конкурс в рамките на следващия Световен конгрес на есперантистите в Барселона. След това, в допълнение към литературната си дейност, Ханкел ръководи Дрезденския есперантистки клуб до смъртта си. През 1911 г. тя организира Съюз на писателите-есперантисти, и е неговия първи председател.

Творчество

В стиховете си Ханкел изразява идеалистическите тенденции на предвоенния есперантизъм. Основната колекция от нейните творби е сборника стихотворения и разкази „Песъчинки“ (Sableroj, 1911).

Източници

1. Германска национална библиотека, Берлинска държавна библиотека, Баварска държавна библиотека и др. Запис #116453796 // Общ нормативен контрол (GND) – 2012 – 2016.
2. Королевич 1989.
3. Бернхард Пабст, който пише подробна биография на Мария Ханкел, твърди, че бъдещата поетеса учи есперанто през 1905 г., а не през 1903 г., както пишат други източници.

Външни препратки

• ((eo)) Мария Ханкел в Енциклопедия есперанто
• ((de)) Биография на Мария Ханкел Архив на оригинала от 2021-02-12 в Wayback Machine.

Литература

• Королевич, А. И. „Книга об эсперанто“. Част: „М. Ганкель – первая поэтесса“. Киев. Наукова думка. 1989. стр. 155 – 156. ISBN 5-12-000985-9.
• Geoffrey Sutton. Concise Encyclopedia of the Original Literature of Esperanto. 1887 – 2007. New York. Mondial. 2008. стр. 52 – 53. ISBN 978-1-59569-090-6.