Нийл Етъридж
 Нийл Етъридж  | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Нийл Ленард Дула Етъридж 7 февруари 1990 г. | ||||||||
| Второ гражданство |  Филипини | ||||||||
| Ръст | 188 cm | ||||||||
| Пост | вратар | ||||||||
| Настоящ отбор | |||||||||
| Отбор | Бирмингам Сити | ||||||||
| Номер | 1 | ||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
| Нийл Етъридж в Общомедия | |||||||||
Нийл Етъридж (на английски: Neil Etheridge) е английски и филипински футболист, играещ като вратар за Бирмингам Сити. Той е капитан на националния отбор на Филипините, като има 70 записани мача. Той е първият филипински състезател с мачове в английската Висша лига.
Клубна кариера
[редактиране | редактиране на кода]Започва кариерата си в школата на Челси. През 2006 г. е привлечен от Фулъм, а през 2008 г. е взет в първия отбор. На няколко пъти е пращан под наем, за да се обиграва, като през 2008/09 пази за Ледърсхед. През 2011 г. е даден под наем в Чарлтън, но само шест дни след това е повикан обратно във Фулъм. Етъридж не успява да се пребори с Марк Шварцер и Дейвид Стокдейл и не записва нито един двубой в първенството. Единствения му мач за Фулъм е в Лига Европа, като на 14 декември 2011 г. пази срещу Оденсе Болдклуб.
През септември 2012 г. прекарва три месеца под наем в тима на Бристол Роувърс в Лига 2.[1] Записва 12 двубоя, но на полусезона е върнат обратно във Фулъм. През сезон 2013/14 е два месеца под наем в Крю Александра, където играе в 4 срещи. След края на сезона е освободен от Фулъм.
След като остава без отбор Нийл поставя под съмнение по-нататъшната си кариера.[2] След като тренира с Чарлтън е на крачка да емигрира в родината на майка си Филипините. Все пак подписва краткосрочен договор с Олдъм Атлетик, преди да подпише с „остриетата“. В Чарлтън обаче изиграва само два двубоя до края на сезона.
През 2015 г. подписва с Уолсол, където става титулярен вратар. Успява да изиграе 50 мача през сезона и да прогресира значително в нивото си. Помага на тима да достигне до плейофите в Лига 1, но на полуфиналите Уолсол е победен от тима на Барнзли.[3] През сезон 2016/17 Уолсол завършва на разочароващото 14-то място. Въпреки това обаче Етъридж е забелязан от Кардиф Сити и през лятото на 2017 г. става част от тима от Чемпиъншип.[4]
Нийл става веднага титуляр в Кардиф и пропуска само един мач от сезона в Чемпиъншип. Той допуска едва 37 гола в 45 срещи, като в 19 мача запазва мрежата си суха. Кардиф завършва втори, с което си печели промоция във Висшата лига. За доброто си представяне Етъридж е награден с нов тригодишен договор. В дебюта си в английския елит Етъридж спасява дузпа на нападателя на Борнемут Калъм Уилсън, но уелсците губят с 0:2.[5] Вратарят дори стига до номинация за футболист на месеца през август 2018 г. Кардиф не успява да запази мястото си във Висшата лига, като завършва на 18-та позиция.
В началото на сезон 2018/19 Етъридж получава контузия и е изместен на вратата от Алекс Смитис. Записва едва 16 двубоя през сезона. През септември 2020 г. подписва с Бирмингам Сити.
Национален отбор
[редактиране | редактиране на кода]През 2005 г. записва един мач за селекцията на Англия до 16 г. в турнира Виктъри Шийлд.
През април 2008 г. приема офертата на федерацията на Филипините да играе за националния отбор на азиатската страна.[6] Дебютира срещу Бруней в мач от квалификациите за Чалъндж къп.
През 2010 г. е титулярен вратар на Филипините на турнира Сузуки къп, където тимът достига до полуфиналите.[7] Две години по-късно е и в състава за Чалъндж къп.
В следващите няколко години играе в различни квалификации, но пропуска турнирите Сузуки къп през 2014 и 2016 г. През 2018 г. помага на Филипините да се класират за първи път в турнира за Купата на Азия, но остава извън състава, за да се концентрира върху изявите си с Кардиф.
През юни 2022 г. става капитан на националния отбор.[8]
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- Футболист на годината във Филипините – 2018
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Etheridge loan
- ↑ Walsall's Neil Etheridge: I doubted if I would ever make it
- ↑ Games played by Neil Etheridge in 2015/2016".
- ↑ "Cardiff City sign Neil Etheridge and Nathaniel Mendez-Laing".
- ↑ AFC Bournemouth 2:0 Cardiff City
- ↑ 4 Fil-British players join football team
- ↑ Indonesia 1 Philippines 0 – Gonzales fires Indonesia into final
- ↑ Dooley Wants Veteran Goalie Etheridge To Skipper Azkals