Николаев Миколаїв | ||||||||||
— град — | ||||||||||
| ||||||||||
Страна | ![]() | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Област | Николаевска област | |||||||||
Район | Николаевски район | |||||||||
Площ | 253 km² | |||||||||
Надм. височина | до 42 m | |||||||||
Население | ![]() | |||||||||
Кмет | Александър Сенкевич | |||||||||
Основаване | 1789 | |||||||||
Град от | 1790 | |||||||||
Пощенски код | 54001 – 54058 | |||||||||
Телефонен код | +380 512 | |||||||||
МПС код | BE, НЕ / 15 | |||||||||
Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) | |||||||||
Официален сайт | mkrada.gov.ua | |||||||||
Николаев в Общомедия |
Никола̀ев или Микола̀ив[1][2][3] (на украински: Миколаїв, на руски: Николаев) е град в Южна Украйна, административен център на Николаевска област. Разположен е при вливането на река Ингул в естуара на Южен Буг, на 65 km от неговото вливане в Черно море. Населението на града към 1 януари 2022 г. е 470 011 души.
Основан е през 1789 година от Григорий Потьомкин като корабостроителен център за поддръжка на руския черноморски флот. Наречен е на Свети Николай в чест на превземането на крепостта Очаков на Никулден, 1788 година.
През 1867 г. е открито училище за децата на имигранти от балканските страни с цел образованието на бъдещ политически елит на Балканите.
При избухването на Балканската война в 1912 година има един доброволец от Николаев в Македоно-одринското опълчение.[4]
В Николаев възстановява двореца на културата „Младеж“, за да създаде две модерни зали за 1100 и 400 зрители. Амбициозен проект на града ще струва повече от 350 милиона UAH.[5]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г. (над 500 души):[6]
Етническа група | Численост | Дял (в %) |
Общо | 509 102 | 100,00 |
Украинци | 370 010 | 72,67 |
Руснаци | 117 458 | 23,07 |
Българи | 4 198 | 0,82 |
Беларуси | 3 918 | 0,76 |
Евреи | 2 797 | 0,54 |
Арменци | 2 112 | 0,41 |
Молдовани | 1 724 | 0,33 |
Азербайджанци | 913 | 0,17 |
Татари | 744 | 0,14 |
Поляци | 691 | 0,13 |
Румънци | 609 | 0,11 |
Корейци | 579 | 0,11 |
Германци | 512 | 0,10 |
Други и не самоопределили се | 2 837 | 0,55 |
Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[7]
Роден език | Численост | Дял (в %) |
Общо | 509 102 | 100,00 |
Руски | 289 224 | 56,81 |
Украински | 214 710 | 42,17 |
Български | 1 287 | 0,25 |
Арменски | 887 | 0,17 |
Беларуски | 449 | 0,08 |
Молдовски | 447 | 0,08 |
Цигански | 248 | 0,04 |
Други или неопределени | 1 850 | 0,36 |
|